Имах късмета да се родя в семейство, което има наследствена къща в Жеравна и естествено всички деца от родата бяхме откомандировани там, и така всяко лято, лято след лято на безкрайни игри и приключения. Къщата беше реставрирана от държавата във възрожденски стил през 1977 г. и оттогава стана годна за обитаване, оттогава започна нашето нашествие. Тогава започнахме да пишем нашата история на детството.
Това беше и моето начало, разболял съм се на морето и нашите ме пратили в Жеравна с баба и дядо:
1977 г.-помня първите стъпки в къщата, които направих с респект към непознатото, всичко ми изглеждаше точно така светло, както е на снимката:
И се започна - весели игри с всички братовчеди - лятото на 1979 г. аз съм детето с пистолета:
През лятото на 1980 г. майка ми пише следното писмо от Жеравна до вкъщи - намерих картичка реликва с текст с дата 18 август 1980 г., което гласи следното:
"... Пристигнахме и заварихме Гитини с Бойко от Варна. Времето е много горещо за сега. Максим (моя милост ) не яде и не слуша. Засега смятаме да се върнем на 18 август. Ако не се обадим, майка да чака на 18 август. Ти ще ходиш ли във Варна? Пиши, дано получим писмото ти, докато сме тук..."
После през 1983 г. сестра ми изкарва чудесна ваканция там, като пише в писмото си с дата 21 юли 1983 г. следното: " Здравейте майко, татко и Чани (така ми казваше)! Пристигнах благополучно в Котел. Рейсът не беше пълен. В Котел ме посрещнаха Бойкови и маминкини. Тука всичко е много хубаво, тези дни ще ходим на Катунищката чешма. Леля Веселка и чичо Нейчо ще си ходят към 25 юли и затова Бойкови ще бъдат тук с леля Донка. Така че ако дойдат Сашкови от Варна през август тук ще бъде лудница. Когато няма кой да ги стяга, ще бъдат много непослушни. Какво ще правите - тук не знам. Тука през цялата седмица валяло дъжд, но сега е топло. Аз спя във външната стая..."
В следващи писма от същото лято тя пише "ходим в дола за орехи, ходим за риба, вечер играем карти на Добромерица, онзи ден ходихме на кино, гледахме Нана, Бойко имаше рожден ден и ходихме на Аперитива" :)
Аз съм бил втора смяна, от август с мама. Помня една дъждовна сутрин братовчедите станаха по тъмно и отидоха за риба на езерото. Наловиха 6 червеноперки до обяд.
Правеха се таласъми и се плашеха по-малките деца вечер, първо мен плашеха, а после като поотраснах, плашех аз :)
Когато поотраснах, пишех писмата сам, ето едно кратко и лаконично в мой стил от 1986 г.:
И продължих да се връщам там отново и отново, лято след лято, и до сега (фото август 2008 г):
... там всяка педя земя, всяка глътка въздух, всяко дърво ми говори (2008 г):
...а братовчедите... те вече не се сещат за Жеравна, само Бойко продължава да идва, само него все още го тегли натам, както и мен.
|