Благодаря за прекрасните спомени. Невероятно е как един предмет може да ти припомни един куп емоции...

🙂

Благодарете на другия администратор - Дани, който година и нещо издирва и снима артефакти по мазета, тавани, изби 😉, преравя разни куфари и кашони 🙂. Разбира се е и на хората, предоставящи всички тези находки (тоест, много от приятелите на "Нашето детство"). Както и преди сме споменавали - всеки човек пази нещо от своето минало, просто не се досеща за това 🙂 . Надяваме се галерията ни да се разраства.

А къде е папката

Ще видиш ти една папка, като те фрасна с нея по тиквата😠 Абе вие що сте така настръхнали срещу "най-активните пионери"😈 Ех, що не ми бяхте някога в отряда, да ви изтипосам в докладите си по конференции и пионерски сборове🙂 😄 😄

Хайде народе! Ровете мазета и тавани и снимайте! Ако нямате фотоапарат, ще ви пратим, ако не ви пратим, ще ви дойдем на гости с нашия фотоапарат. (Хи-хи, как се самопоканих.😄

"Не, просто не можех да посегна да бия човек, глупаво някак си звучи, ама поради възпитанието си или по друга причина, но никога не съм си позволявал да разрешавам спорове с бой."
Е, хайде, хайде...😉
Кой ли ще го е писал това.

Бре, тая Ели, много помнеща ще се извъди! Пу-пу-пу! Само да не вадим шпагите! 😄

Ами, дипломиран историк, мога да се дърля с по три аргумента до утре😄 Чиста случайност, между другото.

просто снощи четох статията.

Благодаря за помилването, макар че мъмренето не беше от теб🙂 Да се върнем значи на темата. Обожавах първия учебен ден, а нямаше логична причина да е така. Чакаха ме изпити, уроци, класни, бележки за невнимаване в час и за 1/3 неизвинени в бележника... Но на всеки първи учебен ден съм се чувствал, сякаш излитам в облаците. Усещах началото на някакви нови неща, които ще ми се случат, всеки следващ учебен ден обещаваше да ми открие някаква тайна... Просто ми харесваше да живея. Няма нужда да го казвам, но сега вече не е така. Има дни, които още от сутринта посрещам вече изморен до смърт настъпващия ден. А на снимката, на която съм "без папка", са както следва:
1.Първи ред от дясно на ляво - синът на директорката, отговорникът за спортна дейност в един отряд, този със звънеца не си го спомням, дружинната председателка, отряден председател, "куртурно масовата" в един отряден съвет, още една от дружинния съвет, отряден председател (който даже е забравил да даде букета с рози на класната си:)). Все отбор активни пионери😄
2. Втори ред отляво надясно и обратно - училищният хор.
3. Най-най-отзад почти се (не) вижда учителят по пеене, който дирижираше хора. За него е споменато в статията "Училищният хор".

Вярно бе, не съм го видял. Чете си текста. Много мило изглежда. Тия текстове, както казах, ни ги връчваха една две седмици преди началото на годината. Класната успяваше да ме открие чак на село.😠

Ели, Надя - компанията се увеличава, ставаме трима! - дипломиран историк от Софийския университет, специалност Стара история, тракология и палеобалканистика (последния да затвори вратата). Колкото до първия учебен ден... Да си призная, чак в 12 кл. отидох с удоволствие на 15 септември - едва тогава всички предмети щяха да са ми приятни за учене... До тогава... абе тежаха си ми разните му математики, химии и езици (освен руския, латински, старогръцки и старобългарския + английския си бяха гадни).

Още едно пояснение от снимките на Дани за първия учебен ден. Горната снимка показва лявата част на училището, а долната - средната с главния вход. Всички първолаци се снимаха за първия учебен ден в живота си по точно този начин. И аз имам една абсолютно същата, и класната ми има абсолютно същата прическа и сакенце. Стаята, която виждате на горната снимка, е стаята, в която учих в първи клас. Беше по-изолирана от другата част на училището - дясната, която не се вижда на снимките. Само в тая стая имаше едноместни чинове, над нас беше крилото на учтелските и административните стаи, срещу нас - стаята на леличките (чистачки), а до нас зъболекарския кабинет и шадравана. Точно до училището е залепена една остъклена пристройка, която наричахме "скара-бира" или "бирарията". Тя също беше учебна стая и беше построена допълнително.
На първия учебен ден точно на тия стъпала заставаше директора, дружинната ръководителка и учителите. А пред стъпалата, подредени в две редици по класове, се нареждаха учениците, с класния ръководител най-отпред.
На същия първи учебен ден, когато директорът забрани да се носят на училище дънки и маратонки (виж статията "За училищната мода"), в един от горните класове се набиваше на очи един ученик, който стърчеше с две глави над целия училищен (дружинен) строй. Той беше с прическа в стил Мартин Гор от Депеш мод - обръснат по врата, а госата му стърчеше нагоре с едни огромни къдрици. Щом се появи в двора, беше заобиколен от шестокласнички и седмокласнички, освен това се говореше, че е бил  и парашутист. Истински хит. Щом директорът (американофоб - тогава, а сега с претенции на капиталист) го видя, и го извика пред строя, за да го порицае публично. Но вместо това момичетата от големите класова започнаха да пищят и врещят като почитателки пред Майкъл Джаксън (тогава). Въпреки всичко присъдата беше категорична, без право на обжалване - трябваше да мине под ножиците. Директорът лично се погрижи прическата да бъде достатъчно къса.