Прекрасна драматизация! Това е една от най-любимите ми плочи и приазки!

Точно с тази плоча, покрита с автографите на всички герои, прекарвах дните си през зимата. Лежах на земята или на леглото на баба и слушах плочата от грамофона й на 4 крака. Зяпах през прозореца снега и падащите по заледените тротоари хора. Щом приказката свършеше, започвах отначало. Градинката на Герда беше на бабиния прозорец, шосето пред нас беше огромна и дълга ледена пързалка, по която вместо коли, се движех шейни и деца със кънки. А снежната царица спираше точно пред нашия блок вечер, точно преди да се стъмни. Вместо улично осветление, дългата пързалка се осветяваше от светлините на къщите и улични фенери. Знаех репликите на изуст, но никога не ги декламирах. Най-вълнуващо за мен беше звъна на снежната целувка и на северното сияние. Бях много разочарована, когато в едно списание видях снимка на истинско сияние, и то съвсем не приличаше на това от "Снежната царица". Значи, не е било съвсем истинско. Още чувам как Герда вика Кай, когато той се понася на шейната на Снежната царица, чувам звъна на нейната ледена целувка, шепота на розите, които събуждат Герда, и стъргането на ножа на малката разбойничка по кожата на елена. Спомням си колко възмутена бях, когато тя събу топлите ботушки на Герда, и когато Кай й отвърна грубо, че не я познава.
Днес много ми липсват тези гласове. Уви плочата не е с мен. Дадох я на моите племеннички, които и без това са закърмени с Уолт Дисни и не могат да я оценят. Не зная дали някога ще ги чуя отново, а не искам да слушам никакъв друг вариант. Брагодаря за чудесните спомени.

 Много, много благодаря! Имах тази плоча и много я обичах като дете. Със сестра ми израстнахме с приказките на Андерсен, а ''Снежната Царица'' ми е една от най-любимите.

Отново - благодаря! Връщам се много назад с голяма усмивка! 😄

Вижте дали я има тук: Грамофонче

😎