"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Едно невероятно красиво стихотворение за връзката възрастни-деца. За съжаление не открих превод на български, но не мисля, че текстът ще ви затрудни.
Авторът, Уилям Мередит, беше почетен гост на университета в годината на завършването ми. Името тогава не ми говореше нищо, а той самият ми се стори ужасно стар и ужасно скучен. Когато после прочетох стихотворението се разплаках.
За по-малко лъжи за тъмното и по-малко бръчки, приятели!
Parents
What it must be like to be an angel or a squirrel, we can imagine sooner.
The last time we go to bed good, they are there, lying about darkness.
They dandle us once too often, these friends who become our enemies.
Suddenly one day, their juniors are as old as we yearn to be.
They get wrinkles where it is better smooth, odd coughs, and smells.
It is grotesque how they go on loving us, we go on loving them
The effrontery, barely imaginable, of having caused us.And of how.
Their lives: surely we can do better than that.
This goes on for a long time.Everything they do is wrong, and the worst thing,
they all do it, is to die, taking with them the last explanation,
how we came out of the wet sea or wherever they got us from,
taking the last link of that chain with them.
Father, mother, we cry, wrinkling, to our uncomprehending children and grandchildren.
Имаше такъв съветски филм "Служили два товарища". От края на 60-те. С покъртителната роля на Висоцки, изиграл бял офицер който се самоубива. А главните герои са двама бойни другари. Единия духовен и отнесен в свои мисли. Другия, по-подготвен за живота и за сраженията, който настървено пази своя приятел от вражеските куршуми. Е, не успява да го опази, но ...
Нека този клип е поздрав за всички, които имат приятели и сами те са верни такива!
Като фон на откъса е една прекрасна песен на Любе по стихове на Николай Туроверов.
Ваканцията е винаги желана и чакана с нетърпение. Отиваш на море, планина, на село при баба и дядо или просто седиш по цял ден на пейките пред блока с приятели. Всичко това има особен чар. Донякъде явен, донякъде малко и загадъчно скрит. Време за шляене, мързелуване, игри и открития. Откриваш места, откриваш хора, откриваш забавления. Откриваш това, което си забравил. С нищо не може да се замени, а и не трябва. Време, което сам решаваш на какво ще отдадеш и с кого ще споделиш.
И тъй като е зима, ще ви разкажа как изкарах
Автор на видеомонтажа: Дългата. Клипчето е също специален поздрав (както се вижда от "субтитрите") за нас пак от: Дългата. Толкова ми се иска да продължа-
сценарий:Дългата
аранжимент:Дългата
Изпълнява:Спа..., т.е. Дългата. Какво имам предвид ли...🙂 съвсем скоро ще узнаете.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
