|
СПОМЕН
Хр.Карастоянов
Между купища папки,кашони и книги,
плочи и всякакви стари неща,
заровиш се някой следобед и стигнеш
в таванското време на младостта.
И видиш, че някога друго си мислил,
инак си гледал на всички неща...
Човече! Седни! Отпусни се! Та ти си
в таванската стаичка на младостта.
По-друг май че беше - грозен, невчесан!
За тебе разправяха страшни неща...
Но скърца от болка, от спомен за песен
таванското стълбище на младостта.
Не бързай да слизаш! Не бързай, човече,
с папките, с всичките тия неща!
Макар че се лъжеш, повтаряй, че вечен
е таванският спомен на младостта!
И ето някои неща от моята "таванска стаичка на младостта", събрани в тази кутия от китайски будилник :
|