Ще ги наричам "лепенки", защото така им казвахме. "Стикерите" излязоха на мода по-късно.

Откъм лепенки бях едно от трите най-щастливи деца на света. Другите две бяха сестра ми и приятелката ми от блока. Докато сме били съвсем малки (или преди това?...), нашите татковци са работели в единствения завод за лепенки, който някога ми е бил известен - завод "Спектър". И вкъщи имаше купища листи с лепенки най-различни: с герои от рисувани филмчета, с надписи, с автомобилни лепенки, с лепенки за цени, със забрани и съвети, с фирмени лепенки, с цели големи едноцветни самозалепващи се листи на рула... Повечето лепенки бяха в по няколко разновидности - в различни цветове и размери. Имахме по много от всяка и не ни се свидеше да ги режем, лепим и раздаваме на поразия. В резултат на това, сега ми е останала някаква нищожна частица от някогашното богатство. А си мислех, че никога няма да свършат... Надеждата ми е, че като отида някой ден до село, ще намеря и други, защото там пък колко сме залепили, ехеее... (Edit: И тези от село са вече добавени, макар и не толкова много, колкото очаквах да бъдат - разпознават се по синия фон ;))

Нека първо ви представя картинките, които са най-примамливи за децата.

Едно пате, което много обичах, но не знаех как се казва:

И едно патенце. Малко 😏 .

Пиф:

А това? Дали и то е Пиф?

Тия двамата вече ги знам кои са - "Ну, погоди!":

А следващите двама - дали любовта към книгите ги е обединила?

Като стигнахме до приказни герои - ето го и Пинокио!



И две от Трите прасенца може би...



... а може би не .

Едно куче, което съм сигурна, че има име, но не го помня:

И още едно куче:

Мики Маус:

И още нещо, което много ни радваше, но не беше произведено в "Спектър", а се береше от бананите:

Следващите четири са купени от най-обикновена книжарница. Хм... смехоранче ли виждат очите ми?...

И още едно смехоранче:



И извънземно някакво. Образцово, с антенкa .



И не ни стигат всичките патета, Микита, кучета, извънземни, ами от едноцветните рула си правехме още животинки. Татко носеше едни шаблони, изрязвахме по тях и хоп! - ето ти мече!



Е, това е пострадало малко - нали се сещате, че след еуфорията по лепенето на лепенки, идваше страстта по отлепването им... Все човъркаш, човъркаш там, чоплиш...

От спортните лепенки ще започна с трите си любими, посветени на 12-тия международен фестивал на младежта и студентите - Москва '85. Те също не са производство на "Спектър", а пристигнаха при мен в плик чак от съветската столица:

И още една руска, свързана с туризма:

И една, купена от панаир (най-вероятно); автомобилите нали и те минават за спорт?...

Няма спор, че любимият на всички спорт бе "Балканчето" - ето с какво го украсявахме нашето:

Но по-голяма гордост беше да му лепнем едно-две "Alphonse Thomann" на рамката, защото татко ни казваше, че това били френска марка колела:

В света на възрастните лепенки, нещата стояха по-скучно. Много от тях не ги разбирах и нищо интересно не намирах в съзерцаването на разни своеобразни реклами на знайни и незнайни учреждения:

Или лепенки от събития - също знайни...

... и незнайни:

Но пък рибата, която лепяха на макарите с корда, ми харесваше:

А от лепенките "BG" определено имаше голяма практическа полза, защото всяка кола си имаше залепена поне по една такава. Не, че сме се втурнали да напускаме България и да пътуваме по света... Ама ей-така, за разкош:

Тази, последната "BG" (както и късметлийската подкова по-долу), е с прозрачен фон и е предназначена за залепване от вътрешната страна на стъклото, затова е наобратно. Но като малка си мислех, че са направили грозна правописна грешка.

Едно по-различно "BG", което с моя си немски от пети клас си го превеждах като... "Българска му работа" 🤣 (donaddt ще каже доколко е бил верен преводът ми ).

Светът на възрастните бъкаше от правила и забрани. И вкъщи беше пълно с тях, защото татко е бил на длъжност печатар или нещо подобно, т.е. подреждал е буквичките за надписите по лепенките. Казваше, че това било много отговорна работа и много трябвало да се внимава да не се допусне грешка. Печатали са надписи на различни езици, покрай което той беше научил по някоя-друга фраза от всеки език. С тези лепенки (и с номерата на рядко срещаните чуждестранни коли) проходих в латиницата от най-ранна възраст. Като разглеждахме заедно лепенките, все го карах да ми чете едно френско предупреждение. И той ми го четеше: "Атансион, атансион!", а аз си умирах от кеф. Като попораснах, установих, че надписът не бил на френски, а на английски, и че то не пишело "Атансион!", ами "Ътеншън!", но така и не успях да го убедя в това.

Най-много от всички забрани ми харесваше тази:

Това не беше лепенка, а една пластична и прозрачна пластинка (пластична пластинка...), която би трябвало внимателно да се изреже по очертанията и да се постави там, където е нежелателно. Но ако не карате по очертанията, знаете ли какви по-интересни формички можете да получите! Цветя, слънца, снежинки...

Друг странен възрастен надпис за мен беше следният:

Той ме е вкарвал в най-дълбоки размишления за много продължително време, но без резултат. Накрая питах татко какво, аджеба, значат тези думи. И получих още по-странен отговор: "Непитейна питейна" (объркали са му правописа, този път наистина) значело "Вода, която не става за пиене"; как да го обясня... "питейна" значело "вода", а "непитейна" - ясно какво значи. Залепвало се на чешми и кранове, от които течала негодна за пиене вода, напр. промишлена... Ох, объркана възрастна работа... Няма значение.

Все пак и при възрастните се срещаха сладки неща. Сладко беше да вярват в късмета. Ето го и неговият материален израз:

И за двойно по-голям късмет:

Някои възрастни бяха дори съвсем позитивни оптимисти. Любимата лепенка на татко, която той цитираше по повод и без повод, беше залепена в няколко цвята на таблото на "Москвича" и ни казваше следното:

Даже и аз, като ми докривееше за нещо, се сещах за този девиз и ми ставаше по-ведро. Не го забравяйте и вие!🙂

.................................................

Ето и малко от мен (boysta3):

Лепенките са от периода пролет 1990 до към лято 1992 г, като АЛФ е купен от Правец, където спряхме на една ескурзия, и там си купих и един плакат с АЛФ; Тигъра мисля че е български, но не знам откъде, рисунъка ми е много познат; а останалите малките са от корекомски яйца от 1989-1992, имаше по една малка лепенка към сериите с Пинко, Патешки истории и Мики Маус. Ами стигал съм приказвал ето ги и тях: