Дани, не съм виждала такъв модел. Ти сигурен ли си, че е от нашето време?

Жената, чието е протмонето, го е купила преди около 30 години.

о, с такива портмонета ходихме да събираме парички като сурвакахме по нова година съседките. И си купувахме боза и пасти от кварталните магазини...

И между другото, и моето беше с някакви синци в различни цветове.

Имах такова същото, но основният цвят беше розов.Много мил спомен!

Аз си спомням подобно но цялото на разноцветни топченца и беше с ципче

Ваня, точно такова имам искаш ли да го снимам, чисто новичко е!

Снимай снимай искам да видя 👏 аз се сетих нещо май никой не е пуснал снимки на онези дантелени покривчици които бабите ни плетяха на една кука 🤪 Как мислиш дали ще е интересно да снимам и да ти ги пратя да ги качиш?

 Ваня, такива каренца има в "Соц декор-2", виж за тях ли става въпрос? Може да си припомниш още позабравени неща и да откриеш нови?!

ДА за тези говоря

Ваня, Катя, вижте ТУК http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=1703  си имаме  още такива портмоненца - и с ципчета...

А помните ли лачените портмонета MADONA черни с лицето на Мадона или на бели точици? Ей да го пазех! Голям хит бяха 😁

Хехе, Ваня http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=1812 - ето един от образците 😁

Като се върнахме на тези аксесоари, се сетих за ламените рокли на мама. Колко исках бързо да порасна, за да мога да ги нося! Тайничко ги обличах и се разхождах с тях. Ехе! Едната беше "пепел от рози" без ръкав с розички на коланчето, а другата светло синя с дълги ракави. Вълшебни бяха за мен, като на принцеса!
От тези времена си спомням и една риза на татко, като рибарска мрежа, цялата на дупки, носела се е без потник. 🤪 🤪
Ех, мода!

О, ризата - рибарска мрежа! И татко имаше такава. Страшно я харесвах, а още повече харесвах татко с нея. А майките носеха елеченца - рибарска мрежа - плетка: макраме. Ленено примерно или нещо такова, продаваха се едни конци не на чилета, а на мотовилка :) И аз правех същото като теб с роклите на мама и по тоя случай в 3-та или 4-та група на детската градина като ни нареди другарката на кръгче да пишем писмо на Дядо Мраз и всеки казваше какво иска, аз си поисках "Сребърни обувки на високи токчета!" Ми така де, мама имаше такива, а Дядо Мраз нали е всемогъщ, като не ми дава мама нейните, Дядо Мраз ще ми донесе пък! Учителката, още помня, запази самообладание и каза нещо от рода на това, че Дядо Мраз няма много време, на всички деца трябва да направи подаръците, това моето е доста сложно и да кажа нещо друго. И аз реших да си отмъстя - поисках си синя котка! (И си викам: "А сега, като му е сложно със сребърните обувки, да видя откъде ще ми намери синя котка!" Тогава нали беше соцреализъм и всички играчки се правеха с нормалните им цветове, та синята котка ми се виждаше достойна трудност за Дядо Мраз срещу сребърните обувки.) Учителката нищо не каза повече, записа ми желанието. Обаче Дядо Мраз намери! И получих синя котка - плюшена и голяма. Българска! Хич не исках котка, ама въобще, а и котки не обичам, та си получих и аз отмъщението от Дядо Мраз, де - получих каквото исках. Та оттогава знам да внимавам какво си пожелавам :)

  И панамена шапка 😁
Мия отвори дума за прелюбопитните мотовилки - какво се случваше с вълната у дома - Момичетааа, моля ви,  покажете как се преде с вретено и хурка, как се намотават кълбенцата после, как от 3 кълбенца се сплита влакното (как му викаха бабите ) ... и къде беше домашната мотовилка - онази чаталеста тояжка, с Т-образен край, на която се намотаваше преждата, та после Баба ни караше да разперваме ръце, държейки снопът прежда, за да си спретне финалните кълбенца, от които ставаха топли ръкавички и чорапки 😉

Освен чаталестата тояжка, имаше едно подобно на въртележка, с него също се мотаеше прежда. По-скоро на това чаталестото тя се опъваше. 🤣 🤣
Сега остава 😁 😁 една седянка да спретнем!:

Младене, тук само си забелязвам сега, напомни ми по-нататък пак за пътя на вълната до чорапките. Не можах да се науча да преда, но съм участвала като наблюдател и помагачка във всички етапи от стригането до плетенето. Мотовилката добре, ама помниш ли за какво още служеше хурката? Аз съм запазила половинката, дето остана, след като баба употреби цялата върху батко веднъж. Не го улучи, де, затова се й счупи хурката. 😁 Напролет ще я снимам. Имам и вретена.

На хурката се връзва почистената вълна. От нея се изтегля нишка около 1 метър. Крайчето й се връзва в средата на вретеното и се отвежда надолу към въртелчето, където става самото опреждане. Значи, ако хурката ни е отляво (все пак повечето хора са десноръки), с  пръстите на лявата ръка контролираме колко дебела нишка си подаваме за пресукване. С пръстите на дясната въртим горния край на вретеното, предем с долния и отвреме на време намотаваме готовата нишка равномерно около средата на вретеното. Така, едно пълно вретено заприличва на островърха макара. 
Намотаването на мотовила, прането и намотаването на кълбета на четири ръце е друга тема  🖐️  

Добавих още едно детско портмоне, намерено с цели два лева!!!