Аз имах един комплект матрьошки - четиричленно семейство. Беше ми ги подарила приятелка на майка ми, която работеше в СССР. Бяха красиво направени и стояха върху грамофона в детската стая. Доставяше ми удоволствие да ги разглобявам и сглобявам. 

Аз пак не можах да се сдържа и пак се включвам, но матрьошките много ги обичам! Аз имах точно тези българските (но не знаех, че са български) - дори мисля, че бяха със същите цветове, но май имахме още еднин комплект, друга разцветка, за сестра ми! Искаше ми се да ги видя отново и ето! Пак браво на Freja! Възможно ли е да си толкова прибрано дете! Все едно цял живот си ги пазила, защото си знаела, че този момент ще настъпи, ще го има този сайт, ще има расли-недорасли деца, които ще искат да ги видят отново! И не само тях! Благодаря, че споделяш с нас съкровищата си!
Иначе съседите ни имаха един голям комплект истински руски матрьошки - при всички случаи над 6, но може и доста повече да са били? Така ми се е струвало в сравнение с моите.  Най-голямата беше мнооооого голяма. Веднъж ми ги бяха дали да си играя с тях. Аз и сега гледам, че се продават и искам едни матрьошки за подарък! Малко са скъпички и има доста кичозни (дори нещо като кукли Елцин или подобни) Но ше открия най-красивите и най-големите! За мен винаги са били някак вълшебни!
Между другото в игрите с тях ми липсваше "бащата" и понеже от българския комплект 2-та по големина не е много богато окрасена, решавахме, че тя ще е "бащата" - че това са мъжки дрехи 😁 Някой път пък играехме на дете, майка, баба и прабаба 😁 Нали всяка от матрьошките "ражда"  своето дете!

Куклата-неваляшка само на външен вид леко напомняше матрьошката, най-вече по закръгленостите си. Но неваляшките бяха много по-големи, направени от една съвсеееем тънка пластмаса (която много лесно се чупеше), в долния край вътре в кухото си тялото имаха нещо тежко и благодарение на него никога не падаха, винаги оставаха прави, само се поклащаха, ако ги наклониш до земята. Вътре имаха също нещо дрънкащо, не знам какво, обаче като се разклати неваляшката, винаги дрънкаше. Звукът беше подобен на много нежно звънче. Братовчедка ми имаше такава кукла, донесена от СССР, мен обаче тази радост никога не ме огря .

А българската матрьошка е със сигурност българска, защото отдолу на най-голямата има български печат от производителя (тъмно лилав, правоъгълен), който за съжаление вече не се чете, макар че мастилото дълбоко е пропило в дървото.

Аз имам само руски матрьошки и независимо от сувенирното им предназначение съм убедена, че с тях трябва да играят деца. Не знаех че и тук са се произвеждали . Но Неваляшки имаше - най-често червени или сини, по-рядко пъстри те бяха и по-големи. Имахме и една във формата на клоун. Доколкото знам, неваляшките са измислени за забавление на бебетата. Има и една детска песничка  Мы - милашки
               куклы - неваляшки
               яркие рубашки