Или новогодишна, ако предпочитате. Тя и без това не е никаква звезда, а връх.
Любимият ми! Малко поотчупен, наистина, но не бих го заменила за друг, освен ако не стане на сол. Върхът винаги е бил най-внимателно пазената играчка и така е оцелял повече от 35 години - нашите са го взели още преди да поръчат мен 😏 .
Питате се какво прави подобна статия в края на януари, нали? Ще ви кажа: след като накичихме елхата на нашето детство
май вече е време да я развалим. И реших да се захвана с това.
Първо свалям върха, който видяхте, за да не го съборя неволно и да ми се налага да си избирам нов (ужасссс!). А при украсяването на елхата по същите причини го слагам последен. И понеже ми е любим, а не го видях в горецитираните статии, трябваше непременно да ви го покажа.
После следват гирляндите. От старите гирлянди, които бяха направени от нарязана хартия със станиолово покритие, навървена на конец, уви, вече нямам. Тях отдавна заменихме с малко по-нови - почти същите, почти толкова тънки, но не ги слагаме на етажи, както някога, а спираловидно (ако е видно 😏 ):
Мисля, че класическите стари гирлянди са се задържали най-дълго на елхата ни. Конкуренцията им се появи чак през 1986/87, когато майка купи някакви модерни гирлянди-лентички. Наричахме ги "косата", защото точно на такова приличаха. Даже си ги слагахме на главите като перука, по-дълга от самите нас.
Лентичките бяха захванати в единия край с по-широка лента, завързваха се под върха на елхата и се разстилаха по клоните й така, сякаш я обгръщаше невидима паяжина. Някога стигаха до земята, днес са вече окъсани в краищата:
А защо са окъсани в краищата ли? Окъсани от порядъка на половин метър... Защото аз лично си режех по малко от тях. Служеха ми за украса на подаръци или за каквото друго ми потрябва блестяща лентичка... Например прекрасната Снежанка! Ще я сложа още веднъж, макар че в сайта ни я има вече няколко пъти - просто много си я обичам:
Ще кажете - какво още има да й се доукрасява, та тя си е прекрасна! Прекрасна, обаче аз съм решила, че нещо не й стига и съм й вързала на коронката една лентичка:
Като заговорих за Снежанка, се сещам за спътницата й, с която помощничката на Дядо Мраз идваше у дома - Снежинка:
"Снежинка" е име, което ние й дадохме. Поначало тя е предназначена за закачане и няколко пъти е висяла на елхата, но много тежеше и затова започнахме да я редим до Дядо Мраз и свитата му. А Дядо Мраз беше същият като онзи големия на последната снимка на ive. Tой беше най-голям. А най-малко беше Джуджето:
Малко тъжно като за джудже, обаче на мен много си ми харесваше. До един момент, в който пораснах и го разгледах с други очи. Оказа се, че Джуджето ми никога не е било джудже, а най-вероятно най-обикновен почитател на бирата (да не кажа пияница...):
Отклоних се, да се върнем на гирляндите тип "коса". От същия материал бяха направени едни от любимите ми играчки, които не можеха да се счупят, но можеха много лесно да се скъсат или смачкат, ако човек се отнася грубо с тях:
Когато в началните класове изработвахме гирлянди по трудово обучение, после задължително и те биваха закачвани на елхата. За да я красят! Цяло чудо е, че няколко са се запазили все още:
И за да няма никакво съмнение, че лично аз съм ги рязала и лепила, ето почеркът на майка ми, който е написал инициалите ми в единия край - Кр. Ч. 😉 :
Онова смачканото, което се вижда над смачканите ми хартиени гирлянди, е хартиен фенер:
Поизпънах го, колкото можах... Не толкова добре се справих с другата хартиена играчка, на която виках "хармоника", заради странната й разтеглива окачалка; това също би трябвало да е вид хартиена кошничка, но нещо ми се губи като идея и предназначение (смътно подозирам, че е трябвало да се пълни с бонбони... ако имаше по-дълбоки размери обаче...):
Спомням си, че по едно време, след като дълго се възхищавах на разни красиви картинки по разни книжки и картички, така се вдъхнових, че пробвах да прокарам идеята да имаме елха БЕЗ гирлянди. Но не срещнах разбиране и колкото и да ми се искаше, елхата ни никога не е изглеждала така:
Майка казваше, че на елхата без гирлянди нещо й липсвало.
Така. Свалих ги всичките гирлянди, дойде ред на играчките. В момента най-многобройни са топките. Най-скучни от тях са чистите, а най-възхитителните - онези с шарките. Топки най-различни, в много цветове и размери:
ГОЛЕМИ...
... средни...
... и малки...
... като това далеч не бяха всичките, но толкова са останали.
Имаше и топки със странни форми. Какво е например това:
Или това:
Все пак, на второто му бяхме дали име и му казвахме "сърце". Но нито едно от двете не ни беше кой знае колко любимо. Виж, лимоните - о, тях си ги обичахме и даже се карахме кой на коя ще е:
Да, "лимони" - пак наша измишльотина. Че на какво друго приличат, ако не на лимони?!
Към лимоненото семейство включвахме и всякакви продълговати фигурки, които нямат нищо общо с киселото:
А имахме и малки фигурки. Освен шишарките и гъбките, от които са останали само жалки следи, една от тях беше фигурката на Дядо Мраз:
Дядо Мраз всъщност беше мързеливо изработен. И представляваше чисто и просто една поукрасена шишарка. Да, като се обърне, гърбът му е всъщност червена шишарка.
Играчките ги свалям заедно със закачалките им. Сега сме приспособили и кламерчета за това, но някога не можехме да си позволим подобно кощунство. Използвахме само специални закачалки. Те бяха два вида - с камбанка и с имел:
А играчките, както добре знаем, са чупливи. Ако случайно съборя някоя, докато ги свалям, събирам остатъците й в тази торбичка (горката ми гъбка! 🙄 ):
После ги натрошаваме...
... и можем да си украсяваме с блестящия прах всякакви новогодишни картички и каквото изобщо ни хрумне.
Накрая свалям и свещичките...
... които никога не паля, но им личи, че някой преди мен го е правил. Поне веднъж. Как ли е завършило това?... 
Готово, свалих всичко и сгънах елхата. Ех, и тази година не ми замириса на борова гора вкъщи, но още помня уханието... И сухите бодличките, които влизаха между дъските на паркета и ако имаха късмет, можеха да останат там чак до следващата Нова година...
Добавено от donaddt: А ето и снимката на картончето от пликчето със закачалките:
|
