Главна » Архивите са живи » Библиотечка » Макс и Мориц - първа пакост
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
Макс и Мориц - първа пакост
27-09-2008, 01:11 | Автор: pepino | Категория: Архивите са живи / Библиотечка
Макс и Мориц - първа пакост
Макс и Мориц - първа пакост
Макс и Мориц - първа пакост
Макс и Мориц - първа пакост
Макс и Мориц - първа пакост
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (27 септември 2008 01:40)
Йееее!!!hiphip Прекрасно!!!! 👏 👏 Нали ще пуснеш всичките седем?
Имах една книга с "Макс и Мориц" (и други на Вилхелм Буш), беше голям формат и много дебела, дали не е тази? Не помня само какъв цвят беше корицата, това ми е много, много отдавнашен спомен...

 
 
№2 от: admin (27 септември 2008 01:55)
Най-отвратителната от т. н. детска книжка! Авторът - Вилхелм Буш, ако можеше да ми падне днес, бих го шамаросвал до безсъзнание (Невъзможно!  Да не дрънкам костите на някой си! Всъщност - защо не: да се продъни в най-черни бездни, дано!). Такъв вид "литературно насилие" съм срещал рядко! Защо ли ни караха да четем тази гадост? (Имам предвид завършека на "книгата"). Ние не бяхме деца-животни! И ни беше чуждо това - вършили сме пакости, естествено, но подобен подход  към децата е върховно престъпление, неопростимо. Вилхелм Буш да върви по всички дяволи!



--------------------
 
 
№3 от: freja (27 септември 2008 03:52)
Ха сега, можем ли се сдърпа по админски!xaxa2tongue2
admin, не бъди така краен, моля теmig_mig (че веднага ми изплуваха едни телевизионни изказвания как Андерсен бил с психични отклонения, защото написал такива тъжни приказки като "Малката кибритопродавачка" и "Малката русалка"...). Вярно, че има много жестокост в историите на Вилхелм Буш (и накрая даже ги съжалявах Макс и Мориц), но въпреки всичко винаги са ми харесвали. При все това, не намирам обяснение нито за първото (жестокостта), нито за второто (харесването). Може би жестокостта присъства, защото в края на 19. век нравите са били такива - хем пакостниците лоши, хем "възпитателните" методи - ужасни. Ама не вярвам тогавашните читатели да са се възмущавали. А пък ми харесват разказите, защото... не знам... увлекателни и магнетични - привличат ме, нали съм дете! 🙂 А и илюстрациите в онзи стар стил... ммм... много си падам по такива!! И да споменем накрая, че Вилхелм Буш е считан за бащата на комикса - може затова да са ни карали да го четем (което аз не помня - наистина ли "Макс и Мориц" са били в списъците с лятна литература? ).

 
 
№4 от: furious_kid (27 септември 2008 07:58)
И аз имах голямата книга на Буш... И сега ми е някъде из кашоните с книги. И още ми е любима!
Интересен админски спор, обаче! Admin, явно на мен ми е въздействала малко по-меко, но в главата ми са останали само поуките какво НЕ БИВА да правя и някои по-специфични стихчета, с които и до сега у дома си подсказваме (особено зиме) какво ще има за ядене:
"...пиле пържено със зеле
кисело е просто прелест!"
Лично аз мисля повече като freja. И ето защо - Въпреки, че много обичах да играя на фунийки (даже това лято си спретнахме вместо поредния пейнтбол, една страшно носталгична игра) така и не помислих да стрелям по възрастен, имайки предвид "Духалото"... Както и досега Плиш и Плум (заедно с руската класика за МуМу) са пример как ДА НЕ СЕ ОТНАСЯШ с животните... Мой познат дълги години гледаше сврака на име Галун, която говореше и правеше същите пакости, ама много си я обичаха... Изобщо - много поуки има в тази книжка! То, пък все едно в българските народни приказки не си е пълно с насилие...

А ако говорим малко по-сериозно, без да пречупваме историите на Буш през призмата на детството, ще видим ситуация твърде близка до днешната у нас. В княжество Хановер е царял страшен упадък, особено на нравите и Буш е черпел направо от живота... Неговото по-скоро е поучителна сатира, отколкото садизъм. При това поднесена по нов, особен и вълнуващ начин.  Все пак тази година се навършиха 100 години от смъртта му, а "неговите песни" още се четат...

P.S. Сетих се за още нещо, с което да разнообразим и да допълним "Не стъпвай върху капак на шахта"! Не зная дали е от превода, или и в Хановер е съществувал този обичай, но един от ритуалите при лезнериженето (кихането, де ) аз лично го знам именно от "Макс и Мориц":

"Случи ли се той да кихне,
ти се обади усмихнат:
"Ха, наздраве!" - та дори
и число му избери."

Нали помните , как се гадаеше на число?
tongue2 tongue2 tongue2

 
 
№5 от: ive (27 септември 2008 10:50)

Не помня какви пакости правеха Макс и Мориц, ще трябва отново да прочета книгата, но ми беше интересно да ги гледам когато ги даваха по "Лека нощ, деца". Това ме накара и да прочета тогава самата книга за първи път.
А Вилхелм Буш и аз не помня да са ни карали да четем в моето училище, нито пък "Макс и Мориц".


 
 
№6 от: isi (27 септември 2008 11:52)

Аз, без да защитавам изцяло мнооого крайното изказване на admin (съвсем в негов стил, като имам предвид на какво направи и Любен Зидаров 😁   ), искам да дам 1 глас в подкрепа на неговата теза и СРЕЩУ книжката за Макс и Мориц. На мен стилът много ми харесваше, стихчетата са особено запомнящи се, но пакостите ми се струваха прекалено жестоки - може и защото съм момиче, а пък финалът - абсолютно ужасен и непонятен за мен. Аз откакто разбрах края на историята, изобщо не искам да си спомням за тях двамата, и то съвсем инстиктивно, не умишлено. Питах и мъжа си, той как ги помни, без да го настройвам предварително. Но и той ми каза същото - пакостите и наказанието са му се стрували прекалено жестоки. Може и да са въздействали възпитателно, но за любими герои при мен специално и дума не може да става, напротив, още потръпвам. А относно "ситуация твърде близка до днешната " - обземаме тъга, понеже сигурно е така, и ако само това е решението, горко ни! При другите приказки с жестокости лошият бива наказан , а тук излиза, че децата са лошите, никой друг не е виновен и отговорен за това, и че всъщност спасение няма - това е единственият вариант! Пак ми става тъжно!
Но се радвам , че припомнихте книжката, най-малкото, защото успях да напиша спомените и мнението си за нея, пък и да видя другата, веселата, гледна точка!




--------------------
 
 
№7 от: ive (27 септември 2008 12:57)

Признавам - финалът е страховит и ужасен. Преди малко го прочетох.


 
 
№8 от: pepino (27 септември 2008 15:23)

Олеле, как се е нажежило положението! Аз пък мислех, че ще зарадвам някого, който е прочел книгата в обществената библиотека като дете, после я е забравил, и сега би му било интересно отново да се върне към тези стихове и картинки. Моля, ако някой изобрети машина на времето да не казва на Админ Влади за нея, че ще стане поголовна сеч сред авторите и илюстраторите на книги за деца. 😄 Шегувам се, разбира се! Всеки има право на мнение и самият факт, че полюсите са толкова различни, говори за това, че тук си имаме работа с някакво изкуство. Произведенията, които нищо не струват никога не проблематизират по този начин, напротив - приемат се с всеобщо одобрение, и до година-две са абсолютно забравени. А от големите творци в изкуството нито един не е бил пощаден от критика. Вярно, че героите на тази книжка са ужасни хулигани - техните бели дори не са обосновани - виждат нещо добро и веднага решават да сторят зло, за да го развалят. Ами дали и в наши дни не е така. Я ми кажете, видяли ли сте обществен паметник или красива фасада на сграда, която да не е опозорена просто "ей така" - за спорта, за удоволствието да развалиш хубавото, за което някой е вложил много усилия. Разрушението, бунтът срещу хармонията и реда, който обществото създава са част от човешката природа и така е откакто свят светува. Нещо като Ин-Ян. Едните са призвани да създават, други - да рушат. Макс и Мориц са рушители и след като са се противопоставили на основните ценности от онова време - възрастните, с техните уважавани професии и личностен авторитет, логично е да бъдат наказани. Жестоко, но за назидание на малките! В други времена бихме казали: "Не правете като тях, да не станете за смях!". Аз лично, когато като дете прочетох книжката (многократно и без някой да ме е карал), искрено се забавлявах и не почувствах края като несправедлив или нещо подобно. Но това си е мое мнение. Ще пусна и останалите пакости (ако позволите) - ей така, за спорта. mig_mig


 
 
№9 от: furious_kid (27 септември 2008 22:54)
"Я ми кажете, видяли ли сте обществен паметник или красива фасада на сграда, която да не е опозорена просто "ей така" - за спорта, за удоволствието да развалиш хубавото, за което някой е вложил много усилия. Разрушението, бунтът срещу хармонията и реда, който обществото създава са част от човешката природа и така е откакто свят светува. Нещо като Ин-Ян. Едните са призвани да създават, други - да рушат."
Pepino, право в целта! Изключително точно!

 
 
№10 от: isi (27 септември 2008 23:47)

Е, щом ви харесват... Хора разни! Аз пък харесвам пакостите на ето този малчуган! И на други едни момчета, за които по-късно ще пиша!




--------------------
 
 
№11 от: felice puba (15 октомври 2008 15:54)
За Емил имаше и много сладко филмче. А Макс и Мориц май ги разказваха с някаква песничка вечер по "лека нощ, деца"...



--------------------
 
 
№12 от: freja (1 август 2009 03:07)
Furious, когато си откриеш дебелата книга на Вилхелм Буш нейде из кашоните си, ще напишеш ли, моля те, годината и издателството й - да знам точно какво търся при продавачите на стари книги? 😉 Че съм решила да я открия на всяка цена, ама веднъж така, на сляпо, се сдобих с едно издание, което трябваше да е уж "старо", а то се оказа от края на '80-те... нямаше даже бегла прилика с онова от детството ми...

 
 
№13 от: furious_kid (1 август 2009 09:43)
Freja, доколкото си спомням книгата "Весели случки" беше с две стари издания с твърди корици. До утре ще проверя годините. Третото и последно издание със същата визия но с МЕКИ корици е на "Народна младеж" (подозирам, че и тези с твърди корици - също) от 1977 г. Помня, че съм виждал  и една много стара (и по-малка) от 1956 година, като корицата май не беше на Вилхелм Буш, а него го беше нарисувал някой...

 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?