Ето го и текстът:

Хей, разбойник, погледни ме

и не стой така.

Казвай бързо свойто име,

давай ми ръка.

Чичкото ще те превърже.

Ах, че вироглав!

Избърши сопола бърже

с кърпа, не с ръкав.

Има тука и аптека,

има Фармахим.

Пешеходната пътека

ще я прекосим.

Е, тогава, щом не искаш,

сбогом и здравей!

Раната ще понапишкаш

и ще оздравей.

Туй го знам от мойта баба –

сигурен мехлем.

Впрочем вече с тебе трябва

да се разберем.

Много хилави растете

и с капризен нрав,

глезите се, не ядете,

а? Не съм ли прав?

Имаш ли пиано с ноти?

И велосипед?

Тровят те с антибиотик.

Всичко ти е в ред.

Ходиш в детската градина,
мразиш кашкавал,
ама циганска милина
още не си ял.

Малко олио, филийка,
ръси се със сол,
не се слага във чинийка,
не седиш на стол,

вземаш си я във ръката,
в другата – домат,
и излизаш в махалата –
пролетариат.

И със другите момчета
я делиш на пет.
Спускате се край морето,
то е без билет.

В този гладен, калдъръмен,
следвоенен град
няма мляко, няма дъвки,
няма шоколад.

А със топка от парцали
май не си играл?
Няма "Лека нощ, деца" и
няма федербал.

Затова сте тъй себични -
не съм черноглед -
и растете алергични,
без имунитет.

А излиза ни соленко
вашият инат.
Глезим ви по Макаренко –
няма резултат.

Ето, цялата ни нация
гледа ви в захлас,
страшно много информация
тъпчеме у вас.

Наши умни животинчета,
мили и добри,
сто процента – вундеркиндчета,
повече дори.

Идвайте да ни отричате,
ала не съвсем,
че от вас ний няма никога
да се отречем.

Хайде тръгвай си, разбойнико,
аз съм уморен.
И живей, мой малък двойнико,
по-добре от мен.

1975