И до ден днешен се будя с нея. Никога няма да си я изтрия от телефона... 😉

Тони, наистина се просълзих...сега.. 🥺 Толкова ми липсва... Всяка сутрин звучеше по радиото точно в 7 и ни вдигаше от топлите легла. Оооо, как не ми се ставаше толкова раноо..Петленцето изкукуригваше и денят започваше. Ако сме знаели колко е било хубаво това събуждане! Тази мелодийка зазвучаваше подканващо, а ние отваряхме ДЕТСКИТЕ си очи! Събуждахме се всяка сутрин ДЕЦА! Деца...

О, проклетата кокошкааааааааааааа!
Колко възглавници съм запратила по нея, идея нямаш Тони!

Направо настръхнах ... 🙂

Не мога да повярвам, че всички са ставали по едно и също време рано сутрин. Аз пък ставах по-рано и с нетърпение си изчаквах приказката, след това песничките , а след това тръгвах на училище.Когато бях първа смяна, де.За това благодаря на Бебо за петленцето и пожелавам на всички ви честит празник!

Честит празник мили деца!!!!!
http://www.youtube.com/watch?v=IzzLGPBupH8...;feature=relmfu

Как ми се иска да я чувам сега и да я МРАЗЯААААА. Благодаря за мелодийката :)))

Точно тогава ставах. Мразех я! Студените, сънливи тъмни сутрини, и тази омразна мелодия... ах, колко те обичам сега!

С удоволствие и аз бих си я сложила за събуждане на телефона, защото алармите на всички звучат еднакво и,често скачам заради друг:)))!

Никога не бих слиожил тази ГАДНА МЕЛОДИЯ в телефона си за събуждане!!!! Нощна птица съм по рождение, мозъкът ми работи по-добре през нощта, през деня ми се спи! Каква бепше тази идиотщина да се става за училище в 5.45, все едно трябва да доя кравите! Явно някой от министрите на просветата, "буден селски даскал", така е свикнал на село. С облекчение въздъхнах последната година, когато учех в московско училище зад метро Леинский Проспект. В тогавашния СССР учебните занятия заапочваха в 9.00, и се учеше на една смяна. С кеф си ставах в 8.00, имах време и за закуска и кафе, а и за цигара, докато вървях по Ленинский Проспект до училището :) Бяха благословените години на Горбачовата перестройка, никой не ни гонеше за пушене дори в двора на училището, а унифорните бяха абстрактно понятие. Бяхме 60% чужденци в училището (района беше дипломатически), а руснаците бяха предимно "мажоры"- от елитата, "гопники" нямаше. Елитни купони, Интерконтинентал, Космос, Интурист, никакво метро- само такси. Имахме самочувствието на господари на 12-милионния мегаполис. Завършихме всички без проблеми с хубав успех, въпреки, че дыржахме 8 задължителни матури (госэкзамены). През 1986 постъпих в Московския Университет. А в 133 ЕСПУ в София какво беше? Гонка за униформи, ставане преди петлите, хубави оценки- само на връзкарчетата (баща ми не беше достатъчно високо в червеняата номенклатура- някакъв си журналист във Вечерни Новини, не управител на Кореком, да кажем), комсомолски спецотряд за борба с пушачите по дворовете и градинките в района, итн. Е затова като заминах, им показвах среден пръст от Москва.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛИ ДРУГАРЧЕТА!

АЗ СЪМ "БУДЕН СЕЛСКИ ДАСКАЛ"...

Нима трябва все да се правя на суперсскромен, сакън да не обидя някой? В крайна сметка пиша за своите РЕАЛНИ детски и тийнейджърски години БЕЗ ЦЕНЗУРА! Както си бяха! Изказвам свое мнение, своя гледна точка, в контекста на общшата тема на форума, нали? Приятно ли ви е било да ви пишат незаслужено тройка, а на някой връзкар, на копйто родителите му мъкнеха подкупи на даскалите- шест от горе до долу. Или гарантирания отличен успех ня някое комсомолско секретарче, дето едва може да си напише името? А кандидатстването в българските висши учебни заведения тогава? Слава Богу, че успях да взема от живота това, което ми принадлежи по право! Може би в провинцията нещата са били другояче, по-чоявешки, по-нормални, но тук в София вече тогава си беше вълча борба за оцеляване. Защо да нахлузваме розовите очила, само и само да не "помрачаваме светлия образ на детството"

Знам, Цонке, имах и аз дебел вълнен пуловер,плетен от баба ми, който беше страшно бодлив ама топъл :)

Така кажи бе, човек!!! 😁
Пуловерчето от жива вълна, баба ми садистката ми го слагаше дори под тениската, защото вълната не попива потта, а тениската, като се намокрела /щото много съм беснеела/ цял ден после щяла да ми държи студено.

:) Моя го носех само с риза отдолу- беше адски бодлив :)
Що се касае до престилките, то с въжделение си спомням за черната лъскава сатенена престилка със задно закопчаване, каквито се носеха в България през 70-те и от момчетата. В толите месеци можеше да се носи с шорти и фанелка отдолу и беше страшно удобна, в сравнение с московските тъмно-сини униформи от дебел изкуствен плат (куртка и панталон), които страшно запарваха :) За въпросната престилка вече писах в няколко постинга тук :)