Ей, някой сложил моето клипче тук :)

БАТ МИТКО!
И аз даскал(ица)...

И ОЩЕ ИМА КАТЕ, И ОЩЕ ИМА...ОТ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ И БОТЬОВ ТА ДО ДИЛБЕР ТАНАС...

Хаха, канех се още веднага да се намеся в тая тема, ама по път не ми е много писмовно.

Ама как съчувствам само на ранобудните петльови тегоби на ЯСЕНА 😄 Само дето не вярвам програмите в министерството на старата и нова просвета да са ги правили в кавички или без кавички будни селски даскали. Ако беше така, сигурно щеше да има по-разумни решения, съобразени с местните особености. Моите страдания от ранното ставане за училище отнасяха "идиотите от министерството" - за униформите, за ведрината, за 1/3 неизвинени. Нейде в гимназията беше като се молих и клех тържествено пред себе си, да работя някой ден само такова и там, дето не трябва да се става рано. Първоначално ангелите чуха молбата ми. В Исторически факултет в СУ някак си не се получаваше с ранните лекции, с упражненията още по-малко. После в Москва... е, моят ден там започваше даааааже на обяд. Ама ASHTREE, то там животът просто започва по-късно. Кеееф 🥱 И така ангелите продължиха да се грижат за моето сутрешно отспиване и нощни бдения и през 90те в София, ама там нейде се обърка работата. Дали някой ангел оглуша, дали дадо Господ рече 'я стига глезотии' и ме прати на най-ранобудното селско място и то не като учителка. Да ви кажа, има няма 10 години станаха, три будилника ме будят, петли кукуригат, крави блеят, ама ставам и тръгвам и ич не ми е... ама дойде ли ми да си отспя - директно минавам на московски режим.

А иначе, тъкмо съм на вълна баш будни селски даскали, такива кат Митето, Катето, другаря Калчев по музика от Върбовка. Да са ни живи и здрави! Пък тия твоите корекомски даскалици от 133то, ASHTREE, колкото по-бързо ги метнеш там дето им е мястото, толкоз по-добре 😄

Ох, още ми е смешно съчетанието "ранно ставане за училище, проклетата мелодия и 'будни селски даскали'. Напомни ми за една случка от разпределението. Завършилите "вишО" преди '89 знаят добре за какво става дума. Та, един мой колега е разпределен в пловдивско село като учител по история. Отива той, директорът го посреща, приветства и му обяснява, че ще предава "малко история и повече френски". Нашият човек: 'Ама как френски, втората ми специалност е немски, френски никога не съм учил?!?' Директорът: 'Ше го учите, бе другарю, децата как го учат! Вие сте Учител-Будител!' Такива ми ти будности :)

И аз някога бях, но явно недостатыно буден. За будност в наши дни се плаща кеш, а ми писна да си раздавам будността за без пари, а семейството ми да е вечно като самолет, търсещ аварийно кацане поради свършил керосин. Затова преди 10 години захвърлих тебешира и хванах друг занаят,пак тежък, неревен и безсънен, но носещ много повече пари, и даващ възможност да работиш сам за себе си, без шефове на главата.. Може би ще прозвуча като "предател на каузата", но no way, както казваше един от моите тогавашни директори "Първо гледай себе си!"



Pavlina, с безкрайно уважение си спомням за моята пырва учителка- Лидия Васильевна Филина, от московското училище No. 209 на Нижняя Масловка. Наистина Велик Учител беше, Бог да я прости. А Арнолд Александрович Смолников, учителят по физика от училище No. 198 зад метро Леиниский проспект... Вместо да се изнесе за Израел или Щатите, както направиха повечето руски евреи, той остана заради каузата- "правдами и неправдами" беше оборудвал кабинета по последна дума натехниката- имаше дори и персонални компютри "Электроника БК" през 1985 г.! През зимата и пролетта сам се качваше да чисти снега от течашия покрив над кабинета му, само и само да спаси техниката, защото ремонтыт на покрива бе потънал в хаоса на перестройката.... Светла му памет!