Какво е туй чудо - Изолационна жени, леле, не мога да повярвам:):) Ама какъв е бил тоя лагер Влади???

Наде, 😁
Влади, не знам за разказ по картинки, ама може някоя табела да влезе в сагата за Венци, 😄 Ще опитам като ми дойде редът.

Наде, нямам си представа какво е това изолационна (табелите са всъщност нещо като "комплект", май имаше още една-две, та не зная дали са употребявани всички там). Иначе - лагер-като лагер, пионерски, ходила са и на военно обучение в него.
Дона, хи-хи - може да се разходи малко Венци из Залата за културно-масова дейност 🙂 или по добре го прати в Гладачницата (е, там ще е наистина забавление) 🙂

Дали това изолационна  не значи сьблекалня

Даааа,и аз се ужасих на изолационна жени, ама как може такива изолационни?! 🤬 Може би са нещо като дисципа в казармата...

Аз съм ходила на военно и целия комплект бригади, но на пионерски лагер не съм ходила.За мен в тоя ми период беше непоносима мисъл да се отделя от нашите.😁
Та може да ми разясните - много шефове,бе! Началник лагер, комплексен управител,дежурен ръководител...
А за изолационната- коментирате само женската, ама то има и мъжка изолационна и обща изолационна 😁

Изолационните са помещени в които се настаняваха заразно болните, т.е. изолираха ги от другите деца, за да не заразят някого.

Хм, лагер "Ашиклар", дали не е бил някъде около сегашния комплекс "Ашиклар еко"?... Преди няколко месеца с приятели, се разхождахме из тази красива местност, включително и из останките на ....може би точно този лагер. През цялото време си мислех за това колко ли  детски игри, смях и емоции са попили изтърбушените бунгала, бараки, столовата, пътечките, игрището, плаца. И  как огромните секвои са останали  единствените свидетели на онова вълшебно време...

A, Krista! А защо не си се обадила на админ Влади?  🙂  Или си го направила :))) Той ще ти обясни, де, ама направо ми се струва, че няма начин да не сте се разминали по пътя :))) А точно в този комплекс Ашиклар Еко и ние спахме, когато гостувахме в Берковица август месец :))

П.П.
Krista, разгледай и тази фоторазходка на Дани, може нещо да ти е познато :))
Но берковчани ще разяснят по-добре :))

http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=281

Брех, почти като в концлагер. 😁

Не си спомням табелите от нашия лагер, но сигурно е имало.

Дааа, в Изолационните затваряха децата с въшки. Едно чехкинче (всъщност словаче, но за нас всичките бяха чехи) с коса до кръста беше пипнало въшки... Изкара половината лагер в изолационната, докато ги умъртвят 

Ама, как ми се иска да намерим и една стая на девойката... демек баня :) Поне ние имахме на един лагер такава. Стая на младежите - няма, не търсете :) 

Пффф, Иси...препратката направо ме разплака. 🙄 Пък и Дани така добре го е написал. Обаче май не е точно този лагер, защото не си спомням така добре запазена ограда,портал,  въпреки, че бунгалото на ръководителите много ми прилича на това, което видяхме. И беседката със секвоята...Както и да е - вярвам, че скоро някой ще внесе яснота и в моите спомени. 🙂 Всъщност този лагер сред който се разхождахме,  се намира вляво от пътя за "Ашиклар еко" и дори,  е може би,  на не повече от 500-600 метра. Точно преди завоя надясно....То пък и аз така обяснявам. Но мисля, че местните хора ще се сетят. 😉 А, Влади, не се обадих, защото беше навръх Нова година и реших, че не е много уместно...

Как ни се караха на един лагер, че сме се вмъкнали да се къпем в "Стаята на девойката"... Ми то си беше съвсем в реда на нещата, защото си имаше и табела. Обаче ние не сме знаели, че "Стаята на девойката" е само за... учителките. Които бяха доста далеч от определението "девойки". Та следващия път - на студения душ барабар с момците.

Krista, лагера, в който си се разхождала се намира малко над "моя" 🙂 В статията на Дани, този, от който са табелите са първите две снимки, столовата и няколко от бунгалата. Той се намира над "Ашиклар Еко", малко по-надолу към града. А трябваше да се обадиш, ех... 🙂

 На мен най ми хареса" комплексен управител",и ако е закачена на барака, страшен комплекс  по ми идва на ум  КОМПЛЕКСИРАН управител... Страхотни са,Админ!!!
Наде, точно могат да станат сцена на действие от нашата ВЕЛИКА история,ама само как се сещате ей! 😁 😁

Чуууудни табелки! Толкова спомени връщат... На мен пък ИЗОЛАЦИОННАТА ми беше любима стая. Разбира се, само в случаите, когато съм била на лагер с мама, а тя е била медицинска сестра. Тогава ИЗОЛАЦИОННАТА си ми беше лична стая за игра, криене от отрядната, (когато мама беше далеч и не можеше да ме издаде), неспане по време на тихия час и т.н. Не помня, обаче, истински случаи на изолирани заразно болни, освен едно съмнение за дезинтерия, което се оказа обикновен дрисък от преяждане с пъпеш и шоколад, донесени от почиващ наблизо роднина. Пострадалият прекара повече време в тоалетната до изолационната, отколкото на леглото в нея.