Тази песен ме върна в годините на средношколските бригади. Бях забравила целия текст. А вместо "... пусни Гошко да излезне, след минутка пак ще влезне..." ние пеехме... "пусни Пешо да излезне, след целувка пак ще влезне...". 😄

Преди време в една стара статия за химикалки четох коментари за химикалка бутилка. Имам скромна колекция от химикалки и реших да ви покажа моите химикалки бутилки. Мисля, че имаше и други цветове. 

Записът е от 1988 г. Как го гребяха с лъжицата. Мили спомени.

Това е втората част от статията за ретро музея в Пещера.

Ще видите много предмети от нашето соц ежедневие, от всеки рафт лъха носталгия, поне за мен. Много пъти съм се чудела защо от соца нямаме снимки от нормалното соц ежедневие, може би защото тогава снимането беше лукс, дори през 70 те е нямало и с какво да се снима , дори и на празници, камо ли в делници. Добре, че са ретро музеите да ни припомнят за всички вещи и дейности, дори и за онези добре забравените 😂 . Разбира се, добре че е и сайта " Нашето детство" , за да обобщи цялата тази инфомация:

Преди време, месец, посетих една къща, тази на баба и дядо, родния дом на татко. Не бях ходил там от поне от 15-ет години, ако не броим няколко кратки, тъжни посещения. Причината беше, че братовчедът на тате иска да я купи (той е съсед), трябваше да намерим със сестричката разни документи (например, натурален акт), за да може да бъде продадена. Аз исках, макар и след толкова много години, да си „прибера“ разни драги ми неща: например, портрета на баба и дядо, който мислех че е ретуширана снимка, а се оказа, че е просто рисунка. Изследвайки къщата (необитавана около 30 години), попаднах на един куфар. Той представлява просто дървена кутия, с железни закачалки. Но когато го открих...

Другият ретро музей се намира в Пещера. Също от дълго време исках да го видя. За него научих от една емисия по телевизията. Мислех че е малък и незначителен, но се оказа че по нищо не отстъпва на този във Варна. Вярно по- малък е, но пък доста богат с експонати. Много му се радвах, порадвайте се на играчките и вие:

Това е трета /последна/ част на статиите за ретро музея. Автомобилите- помните ли колко дълго се чакаше за да се сдобие едно семейство с кола, и не всички марки бяха достъпни, цветове също, пък като я купиш беше събитие. На нашите им е трябвало около 6 години чакане и са купили синя жигула/ аз още не съм била родена/ само сестра ми. Приличаше на тази:

Представям ви един чуден комплект, с който много обичах да се занимавам. С него наистина се научих да чертая и рисувам. А сега нека да отворим кутията...