Хе, хе, Бяло, благодаря за Рилския манастир! И аз, като други деца тук, също съм го редила и го имах, ама бях забравила самата снимка как изглежда! А сега чак си представих как за пореден път търся определени парчета и как някои от тях, само като ги видя, и знам: това е главата на човека долу, това е част от кръста, а това са парчетата с планината, тези пък са  от гората, ама в по-тъмните нюанси...
А този ПЪЗЕЛ (брей, брей) на UNICEF е стархотен! Не съм виждала такъв, но с удоволствие днес бих редила точно нещо такова - пъстро, шарено, с рисунки от приказки, и то български...

Позамислих се за "компилацията" на Бяло, после прочетох съветите на Furious, и убеден, че ще намеря български заместител се захванах да напрягам мозъчни гънки (не са много, но все за това си мислех, че ще помогнат). Сбор? Ъ-ъ! Сбирка? Не става!... Не намерих, честно казано, толкова подходяща дума, колкото е думата "компилация" в случая. Но се замислих и защо е така. Защо има ред английски думи (убеден съм, че и в останалите езици е същото), които не намират точния си аналог? Защо се налагат цели фрази, за да се преведе една единствена дума, която с някаква магическа пълнота изчерпва целия смисъл, който се опитваме да вложим в описанието? Отговорът (според мен): много просто, конкретната дума е създадена, утвърдена или натоварена с определено значение в рамките на някаква културна среда. Защо например "компилация" не се връзва с българския език? Поне до времето на нашето детство. Ясно е - нашата култура не беше компилирана, затова. Беше пълна, изчерпателна. Не четяхме "компилирани" книги - напротив, прочитахме оригиналите от кора до кора. Не четяхме определени фаворизирани автори, произведения - четяхме наред това, което ни се струва важно и интересно. Модата не бе това, което е сега. Рекламата - също. Вслушването в съветите на разни спорни "авторитети" - най-много пък това. Но сега вече сме в ерата на компилацията. Лозунгът е "Вземи най-доброто от всички!" Може да е една песен, а певецът да си е дал труда да запише цял албум. Събираш 10 песни от 10 певци и правиш "най-страхотната компилация" 😄 Без да те е грижа, че 90 песни, изпяти от същите тези "компилационни фаворити" остават нечути. Същото е и с литературата, филмите. Може би тази "компилационна" култура не ти носи нищо повече от една бегла, незадълбочена "обща" култура. Разсеян поглед на кръст по страниците, макар да знаеш, че за да схванаш смисъла ще се наложи цялостно и съсредоточено прочитане. Кой има време за това? В епохата на компилациите?! Невъзможно! Нали така няма да ти остане време за останалите компилации. А те са безброй. Не е важно, че са като две капки вода и само наивното ухо вярва на лозунга "Тази компилация е нещо различно, което никога досега не си виждал/чувал/чел!" Да не забравяме, че все пак сме потребители. Това е най-важната дума в ерата на компилацията. Да живее, другарки и другари, новата ни компилация! Да живеят потребителите и да потребяват все повече и повече до пълната победа на компилациите и реминисценциите!

P.S. Не можах да се сетя българския вариант на думата "реминисценция". Помагайте - давам ориентир (за едно от значенията): Връщане на твореца към формулите и естетиката на добре работещото "старо", при осъзнаване на пълната безпомощност да се създаде нещо ново, в условията на една практически бездуховна културна среда. 🤪

Бяло, ама аз наистина с удоволствие! Давай го насам! 🙂 Виж, дали ще се справя, това е друг  въпрос! 😏 А там ли са му всичките парченца? На моите ГОБЛЕНИ (аз писах, че така им казвах  😄  ) след време все им липсваше по някое парче. Важното беше да знаеш кое точно, че да не се побъркаш от напразно търсене 😄

И аз го имах и съжалявам, че се съгласих да го подаря.