Първият филм, който ми е направил най-голямо впечатление в детството ми, беше полският сериал "Четиримата танкисти и кучето". Да, наистина – "Мъглявината Андромеда" (която даваха на всеки 12 април) изкова единно цяло от мен и фантастиката, принуди ме на почти четири години да се науча да чета (разбира се, за да прочета романа на Ив. Ефремов, от който и до днес разкривам нови пластове) и ми е първата и неотвратимо любима книга сигурно до и след края на живота ми... Но все пак! След "Четиримата танкисти и кучето" аз бях убеден, че за да станеш истински космонавт, трябва да си бил и танкист!
Преди танковата история имаше и други сериали – американският "Фюри" ( не напразно съм си furious_kid) за един великолепен кон; немският "Зеленото чудовище" и други с по-малко или по-голямо значение и стойност. Все пак – програмата беше по 4 часа дневно... Заедно с прохождащото предаване "По света и у нас". Но истинският бум настъпи, когато почнаха да излъчват произведението на Януш Пшимановски и Станислав Вол...
Представете си следната картинка :
1. Един от двата телевизора, падащи се на три входа в кооперацията... (...и това в идеалния център на София – срещу Младежкия театър);
2. Тълпа офицери от полковник нагоре (кооперацията ни беше военна), с напрежение и съучастие следящи и коментиращи всеки жест и реплика от филма;
3. Впечатлителен и забележително... хм, млад наследник, седящ най-отпред...
Неописуемо беше! Още си спомням неща, с които учудвам закоравели стари танкисти... Коментарите на групата специалисти насадиха дълбоко в мен понятията за калибър, скорост, радиус на завой, клиренс, дебелина на бронята... и т.н. (Е - после всички деца дебелината на бронята си я мерехме в брой кашони, използвани за строителството на съоръжението, наречено от нас "танк" с бордови номер 102). Именно наличието на военни в кооперацията, които ми подариха един стар шлемофон, ми извоюва непоколебим и дълготраен авторитет в махалата!
А красотата на двете любимки на главния герой Янек– Лидка и Маруся, пося първите семена на любов и ревност в невръстното ми сърце на космонавт – танкист! До такава степен, че на едно летуване в Несебър, бях кръстил сервитьорките в неописуемо красивата тогава станция на Профсъюзите, именно Лидка и Маруся. Имам си ги на снимка – пет годишен хлапак и две прекрасни български момичета... Зеленина... Романтика... Докато не ги накарах да се червят от срам. (Добре, че бързо им мина и отново бяха същите слънчеви девойки). Защото чрез културно - масовика (бр-р-р-! Не, че точно под танкистко влияние не бе познат за мен като "културно-маховик") поръчах да ги поздравят точно под имената на двете дами от "Четиримата танкисти и кучето" с песента "Черен влак се композира"... По обед. И както сега казват: "Волумето на мах". Насред столовата...
Отвсякъде смях и подигравки – и по техен и по мой адрес. Срам, срам... Но космонавтът- танкист се държа твърдо!
И сега си спомням почти всяка секунда от филма... (Имам го, макар и с дублаж на руски, пускам го на всеки, който иска...) Без да съм го гледал, след като го записах отново, за да не си разваля впечатленият от детството. Спомням си и всяка започната в детството игра – без значение дали танковете ще са просто преобърнати столове, дали Шарик няма да е насилствено откраднатият от съседката на третия етаж дакел, дали за оръдие не сме откраднали стария стълб за улично осветление (тежко, бе!), дали... ...! Много бих искал да се срещна, поне в коментарите, и с други "танкисти", за които "Руди" еднозначно означава танк!
Любими моменти:
Песента от филма: http://www.youtube.com/watch?v=TrQYLUShV0s
Изпълнява я Едмунд Фетинг, като по мотиви от нея е почти целият саундтрак на филма. Казва се "Балада за танкистите" ( оригиналното и заглавие е "Неспокойни дъждове") Текстът е на Агнешка Осецка, а музиката на Едмунд Валачински/.
Текстът в оригинал:
Na łąkach kaczeńce,
a na niebie wiatr,
a my na tej wojnie
oglądamy świat.
Na łąki wrocimy,
tylko załatwimy
parę ważnych spraw.
Może nie ci sami,
wrocimy do mamy
i do szkolnych ław.
Deszcze niespokojne
potargały sad,
a my na tej wojnie
ładnych parę lat.
Do domu wrocimy,
w piecu napalimy,
nakarmimy psa.
Przed nocą zdążymy,
tylko zwyciężymy,
a to ważna gra!
Na niebie obłoki,
po wsiach pełno bzu,
gdzież ten świat daleki,
pełen dobrych snow!
Powrocimy wierni
my czterej pancerni,
"Rudy" i nasz pies.
My czterej pancerni
powrocimy wierni,
po wiosenny bez!
Ще се опитам да ви дам що-годе приличен превод (Не стреляйте по пианиста – той толкова може!) в следващата статия за сериалите от детството – за "Залог по-голям от живота".
Песента от филма: http://www.youtube.com/watch?v=TrQYLUShV0s
Изпитанието, когато се събира екипажът на "Руди" : http://www.youtube.com/watch?v=n-GbnsNgStA
Песента на Маруся: http://www.youtube.com/watch?v=uSI061gJ4yo
Ох-х-! Повече информация за филма, както и защо беше забранен в Полша – в следващата статия!
Честна танкистка! Дадена от космонавт!
|
