"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Забелязвали ли сте, че винаги идваха по две? А питали ли сте се защо? Сега ще ви кажа.
Ужасът ни обземаше още с изскърцването на вратата по средата на часа. Понякога още от междучасието се разнасяше мълвата, че ще идват – когато вече бяха минали по някои стаи и виждахме ученици от други класове да притискат памучета на инжектираното място. Но друг път ни изненадваха. Влизаха и нямаше нужда да обясняват защо са дошли – миризмата на спирт ни говореше достатъчно. Заставаха на подиума и ние послушно се строявахме със запретнати до рамото ръкави в две колони пред тях. Разтриваха с памучето. "Отпусни ръката. Не гледай" - казваха и ние извръщахме глава. И после - боц! "Готово. Натискай тук". Облекчение. Нашите медицински сестри бяха млада и стара. Аз гледах да застана в колонката на младата, защото тя беше къде-къде по-внимателна от другата; за съжаление не винаги имах този късмет и тогава старата, почти със засилка от упор, пронизваше пилешкия ми трицепс. Някои деца се разплакваха, аз обаче застивах в безмълвно вцепенение и звук не можех да издам... а и не можех да си го позволя.
Когато инжекциите трябваше да се бият в крака, ни разделяха. Обикновено първо момчетата напускаха стаята, а момичетата се събличахме и ни ваксинираха; после си сменяхме местата – ние излизахме ухилени като победители, а съучениците ни влизаха плахо, да срещнат своя страх очи в очи. Докато се разминавахме, великодушно ги успокоявахме, че то хич не боли и ако ги е страх – значи са бебета. Е, имахме си и зли периоди, когато куцахме от мнима болка и жално охкахме, за да направим ужаса им пълен. Те от своя страна ни го връщаха при следващото инжектиране.
Не си мислете, че всички момчета са безстрашни, щом се изправят пред иглата. Веднъж, когато лелките с белите престилки ни бяха посетили, един съученик се втурна към вратата, прескачайки чинове и столове. Но пъргавата сестра стигна преди него и му прегради пътя. В отчаянието си той започна да търчи из стаята – един обречен опит за бягство, имайки предвид, че го дебнеха учителката и другата сестра. Когато беглецът беше заловен, първата сестра се върна от поста си пред вратата и приготви спринцовката. Момчето още повече започна да се съпротивлява, да рита и крещи, обаче тя безмилостно заби иглата. После настана паника, той се разрева, някой каза, че иглата се е счупила в ръката му, но аз това не го видях – така се бяха скупчили отгоре му – затова ще го отнеса към страховитите училищни легенди. Та покрай тази случка разбрах защо винаги идват по две: за да не избяга никой!
Спринцовките не винаги бяха еднократни, а си спомням, че за една ваксина в трети клас и иглите не бяха. Тогава ни викаха направо в лекарския кабинет, ние сядахме на едно столче, а от двете ни страни седяха медицинските сестри. Протягахме по една ръка към всяка и те започваха. Но първо обгаряха иглите в пламъчето на спиртната лампа. Като се замисля, чудя се това доколко ги е дезинфектирало и дали спомените ми не са се изкривили...
В лекарския кабинет се ходеше и по по-малко неприятни поводи. Например за задължителния профилактичен преглед - поне веднъж през учебната година. Разделяхме се пак на момичета - момчета, влизахме на групи и се събличахме по тениска и шорти (ние никога не надничахме през ключалката в такъв момент, но момчетата имаха този лош навик и понякога отвън се чуваше по някое гръмко кикотене). Сестрите измерваха колко сме високи, колко тежим, колко въздух могат да поберат белите ни дробове. Също – правилна ли ни е стойката и ако не е, ни изпращаха на изправителна гимнастика, на която бяхме длъжни да ходим. А помните ли силомерите, които ни даваха да стискаме с всяка ръка? Всички резултати от прегледа се вписваха в медицинските ни картони, които се съхраняваха в големи папки, подредени на големи рафтове.
За извинителна бележка пак в същия кабинет отивахме. Лекарките изслушваха оплакванията ни, преглеждаха ни най-обстойно и решаваха дали имаме нужда от домашно лечение и от колко дни. Тогава бяха по-стриктни от сега и по правило не даваха бележки за симулация.
Тяхно беше и задължението да ни проверяват за въшки. Минаваха по стаите и ни разбъркваха косите, както си седяхме по чиновете. Не може да им се отрече, че постъпваха тактично, ако откриеха гадинки на нечия глава. Шепнешком уведомяваха учителката за находката, а тя по-късно в междучасието, също така тайно, викаше нещастния приемник настрани, съобщаваше му новината и го пращаше да си ходи и незабавно да се отърве от нашествениците.
От време на време лекарките си присвояваха по някой ЧКР (час на класния ръководител), за да ни изнасят здравни беседи. От тях си спомням темите на една-две, но няма да ги описвам сега, защото те не са за детски уши.
При целия ни плачевен досег с медицината от ранна детска възраст, да се чуди човек как сме могли в същото време масово да искаме да ставаме лекарки...
|
- Последна редакция: 31-05-2008, 04:55
- Страницата е видяна: 4 779 пъти
- ID на статията: 370
- Брой коментари: 8 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола. |
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
