След войниците, значките, тенекиените играчки и радиоапаратите, последната ми страст поставяща на изпитание здравината на християнското семейство са часовниците - предимно съветски, по няколко причини:

- има ги много в БГ
- безвъзвратно отминала история са - т.е. краен брой
- обозрими са като марки и модели
- Заредени са с духа на епохата
- сега струват между 50 ст. и 30 лв. а след 10 г. ще са култови и ще струват поне Х10 - не че ме интересува търговската страна, но за едно хоби е предимство да мога да си го позволя и да има известна инвестиционна стойност.

Някой ден ще ви демонстрирам колекцията и съм сигурен че ще отдолу ще подскачате "такъв, само че зелен си донесе тате от командировка в Москва", "същият подариха на дядо, когато се пенсионира от XYZ-проект-транс-маш-импрорт-експорт...

Сега обаче, ще ви покажа нещо, което не е съвсем часовник, подарих си го за деня на космонавтиката 12 април - чисто нов хронометър Слава в оригинална кутия, с паспорт на производителя. На колекционерски език - състояние "минт". Може да сте виждали такива по физическо, ако учителката е била "гъзар" и е ползвала такава Слава, а не класическия простичък масов Агат

Известно е, че скачването на Союз-33 с Орбиталната станция е неуспешно поради повреда и екипажа извършва ръчна навигация при връщането към земята. При това на Рукавишников му прилошава и основната работа по синхронизацията ляга на плещите на нашия човек. Това кацане е първо по рода си с подобна синхронизация и води до корекция на програмата за следващите полети... Мисълта ми е, че приборът е не просто летял в космоса, а е с исторически принос в космонавтиката.

Ето какво друго си имам по темата ...