Хриииииис! Чудно! Браво, браво!
И това са и моите кубчета от етикети, за които отдавна говоря. Точно от такива кубчета съм виждала направен робот :)) И такава многовърха звезда помня!
Аз сега този месец си възстанових спомените как се правят, но от квадратни парчета   и ги пробвам с  гланцова хартия, поради липса на етикети :)) Може да покажа в отделна статия, но ще е чудесно, ако Хрис разясни специално за тези оригинални кубични и звездообразни спомени - в раздел 'Единство, творчество, красота". А аз мога да добавя моите днешни произведения от цветни гланцови хартиийки :)) Заснела съм отделните етапи на сгъване :)

Благодаря и аз за находката, много мило ми стана. Вкъщи се залагаше на домашната продукция, така че булгарплодски изделия почти не сме купували, но в детската градина етикетите заместваха червените точки. И тъй като Цветелинка беше много добро дете, можеше да чете (което и осигуряваше ключови роли във всички драматизации и тържества), изнасяше камерни спектакли пред цялата група (Педя Човек ряпа да яде!) и, не на последно място, си изяждаше (почти) всичко, не е чудно, че колекцията и от етикети беше завидна. Етикетите бяха съвсем нови, пъстри, лъскави, с видните по-горе надписи на разни езици. Грижливо си ги събирах в кутия от бонбони. Трябва да призная обаче, че най-любими ми бяха етикетите от вино. Етикетът на "Гъмза" беше много стилен, тъмночервен със сребърен надпис и релефно посребрено изображение на грозд - изглеждаше почти като украшение. А етикетът на виното Zigeunertanz (очевидно за износ в Германия) - яркочервен с танцуваща циганка (а какво друго да има на етикета?) - направо ме вдъхновяваше за рисунките ми.
Колкото до ренглотите, в моето детство те носеха не толкова поетичното име "афъска". Нещо като облагородени джанки