"Ние се борим за повече детски храни" - лозунг на една от детските кухни (на ъгъла на "Искър" и "Бачо Киро"), който бе използван по-късно за слоган (пфу!) и от ПУПРЗ (о) (Бирената партия) на фона на сладко бебенце, протягащо трепетно ръчички към запотена халба...
УНИКАЛНО, Freja, пак стана нещотърсач на деня!

Колкото до идиотската инструкция, отпечатана на етикета, мога да ви разкажа за една семейна позната, която изхвърли като развалени поне два кашона с бурканчета детска храна. (Става дума за 1975-1976 г.) Не и звучаха ясно звуците и не и изглеждаше вдлъбната капачката... Що оплаквания чухме - не е за говорене. Докато не разбрахме, че тя съвсем буквално (Забележете:  ПОРЯДЪКА НЕ ГО ПИШЕ НИКЪДЕ!!!) първо измиваше, после на водна баня загряваше буркана. Отваряше го чак след това...

Аз все съм си мислела, че ако стоплиш затворен буркан на водна баня, той ще се спука. Поне така се случи с буркана със супа на една колежка от университета. Носеше си го от 200 км и си го притопляше на котлона в една тенджерка с вода. Водата повря малко, приятелката ми реши, че е готово, вдигна буркана за капачката (беше затворен със затварачка) и... го извади от тенджерата, но без дъното 🤣 . Умряхме си от смях, а супата, понеже нямаше как да разделим от водата, в която се топлеше, момичето просто трябваше да изхвърли, жалко за труда на майка й.

А щракването на бебешките бурканчета ми беше много любим звук, без особени причини за това.

И аз вече като по-големичка, ходех да си купувам плодови пюрета. Обожавах това, от кайсии и овесени ядки. Струваше 0.18 лв.

Браво за новото ти откритие ФРЕЯ . Пюренцата наистина бяха страхотни. Но само плодовите. Имаше едни със зеленчуци и телешко месо, които бяха на всичко отгоре и сладникави, които ми бяха гадни на вкус. Аз помня и едни други етикети, но незнам дали са били от по-ранен или късен период. Май детенцето беше с  леко къдрава косичка и ми изглеждаше на две годишно. Може би е имало и от двата вида едновременно, просто едните да са били за бебенца а другите за малки деца до три години. А за качеството им съм сигурна, че е било много високо. А каква цена само - 0,18 лв. Наистина България е мислила за децата...

Чудесно откритие! 👏 Сега освен споменът, долетя и ароматът и вкусът...обожавах кайсиевото пюре...леле страхотна апетитна статия! 😄 Благодаря много!

И сред моите фаворити бяха шипки и кайсии. Докато бях ученичка в гимназията пък си купувах "телешко със сини сливи", с което успявах да отвратя целия клас. 

Така стана, да! И вече г-н Ганчев не произвежда телешко със сини сливи, че и шипките и кайсиите му не стават... Но нали производството трябва да расте, защо да не е за сметка на качеството по стар обичай :)

Хуманата, МОЯ НАЙ-НАЙ ЛЮБИМА, е марка бананова каша за бебета. Ако съдя по днешната, която се продава по магазините, немско призводство. Стока, вносна, много кът в нашето детство. Можеше да се уредиш, ако имаш познат на летището (и ти донесе конфискувана пратка), някой ти донесе от чужбина или просто не знам как  по друг начин. Едва ли е имало в Кореком. По ония времена май нямаше хуманитарни помощи... Вероятно са се конфискували или пратки за роднини или за редките случаи, когато са зареждали нашите магазини... Аз я помня много добре от детството на брат ми, ранните 80-те, когато съседката под нас предложи да ни донесе кашон конфискувана Хумана от митницата на летището (тя там работеше май) и понеже брат ми, за МОЕ ЩАСТИЕ, не я ядеше, аз я лапах с голямо удоволствие. Иначе мен ме хранеха с брашняна каша с масло и серенце - и досега обичам такава.

Но сега като опитах Хумана, ама не е толкова вълшебна! П.П. Не знам в детството ни имаше ли адаптирани млека Хумана, аз я помня от банановата каша...

Ей, аз пък съм хранена с Хумана : Баща ми я е взимал направо от представителя на фирмата. Наде, то си е марка, т.е имало е и бананова каша и адаптирано мляко. А сега, както каза Фюриъс, има цяла гама продукти. За съжаление нямам оцелели кутии, но имам снимка с рекламната крава на Хумана, която ми бяха подарили от фирмата. Утре ще ровя из хаоса от снимки и ще ви я покажа!

mia, качвай етикети от пюрета, колкото намериш, независимо с къдрави или руси бебета, или пък с 2-годишни щурчовци, сини, жълти, зелени, каквито имаш! Колкото повече - толкова повече! И аз ще продължа търсенето, но такъв запазен етикет едва ли пак ще открия.

Humana-та според мен си беше само адаптирано мляко, вносно, което се продаваше в аптеките. Банановата каша беше родно производство (не беше ли на "Слънчо"??), в жълтеникава кутия (картонена кутия, а вътре - найлонов запечатан плик); колко такива съм изяла, ех... Може и направо с лъжицата от кутията, но по правило се разрежда с гореща вода - защото съдържа сухо мляко. Сухо мляко, но не адаптирано, ами най-обикновено, краве - като например Лактан (че то пък какво друго...). Лактанът май се продаваше без картонена кутия, само запечатан в плик - може би найлонов, може би алуминиев, а може би нещо комбинирано от двете, защото хем имаше найлон отвътре, хем блестеше. Отгоре с главни тъмносини букви пишеше "Лактан", а с дребен шрифт - дата на производство, цена, п-мо и още някакви други изискуеми за етикетите информации. И една-две очертани кравички за разкош, ако не се лъжа.

Сещам се, че при родителите ми има една лъжичка от Humana, но не знам колко е стара. Все пак мисля, че е стара, защото на дъщеря ми купувахме NAN, а за Humana-та хората само си спомняха тогава. Като сложите новата статия, посветена на тази марка, ще я кача там.

Ще кача, Фрея, добре!

Но за Хуманата не съм съгласна - мен (рядко, но все пак) и брат ми ни хранеха с бебешка бананова каша Хумана, аз тогава даже не знаех, че има друга бананова каша, че и друг вид Хумана. Хумана си беше синоним на бананова каша у нас. Слънчото се появи доста след това като родна реплика на Хуманата, по мои изчисления някъде към 1983-84 -85 може би, защото съм била достатъчно голяма да си спомням появата му, а брат ми вече беше порастнал, защото не ядеше вече каши. И си спомням как с приятелки от квартала си купувахме бананова каша Слънчо, да я опитаме дали е като Хуманата, но не беше и беше блудката на вкус и цвят. Нямаше го онзи плътен, мек, хомогенен истински вкус и консистенция на Хуманата. Майка даже ни се чудеше как можем да ядем тези боклуци...

П.П. Лактанът, наистина беше директно в лъскав метализиран плик (като тези вътре в кутията на Хуманата) както го описваш с много надписи Лактан и сладурски кравички. Беше син и червен - червеният по-високомаслен. На първата си бригада в училище 1987 г. колко Лактан директно от пликчето изядохме не знам (май всеки ден по пакетче), че като се върнах наште се хванаха за главата и казаха, че толкова пухкава никога не съм била... На бригадата си го купувахме от селската сладкарница, то там аптека нямаше и струваше нещо като 0,25 или 0,40 ст. ми се върти в главата. Дори зареждаха заради нас, защото ние наистина целия Лактан в селото изядохме, който и без това залежаваше, защото представете си в село с истински крави и истинско мляко как се е гледало на този Лактан...

Сега се сещам, че кутията на бабановата каша Хумана беше светло синя, небесно синя, с връзка бабани отдолу, с черен или много тъмно син, почти черен надпис Хумана, доста по-семпъл дизайн от сегашните кутии. Нямаше шарки, само светло синьо, бяло и жълти банани си спомням. Ей, трябва да потърся в мазето при наште, мога да намеря някоя кутия...

В историята на компанията в сайта им не намерих снимки точно на тези кутии, но ето какво пише за банановата каша буквално: 

1968-1970: A range of Humana instant cereals is launched.

(Хумана внедрява серия зърнени каши за директна консумация.)

1971-1973: Clinical studies are conducted for Humana baby fit, the product is brought to market. The banana formula is especially suitable for babies who tend to regurgitate and have intestinal issues.
(Проведени са клинични изследвания за приемането на Хуманата от бебешкия организъм и продуктът е пуснат на пазара. Банановата формула е особено подходяща за бебета, които връщат храната и имат стомашни проблеми.)

Малко бърз, леко сакат превод направих, но дава отговорът за банановата каша - това са годините точно на нашето детство. А ако всъщност се чудиш имало ли я е в България, очевидно я е имало, просто и тя се е е намирала по втория начин...

Вие направо ме разбихте... Е, плодови пюренца като по-голяма и аз съм си купувала, много ги обичах,  но като бебе изобщо не помня с какво са ме хранели :)) 😁 👶 Може би трябва да разпитам :)  И май ни Хумана - адптирано мляко помня, ни бананова каша съм яла и дори не съм я виждала... Не знаех и за сухото мляко , че е било "Лактан". Него единствено за домашен течен шоколад сме го купували, а той се правеше рядко, беше си лукс :))) (Нали точно за същото сухо мляко става дума? )
Ние със сестра ми абсолютно наблягахме на киселото мляко! Такива са ми спомените.  Като ученичка, когато се прибирах сама вкъщи след училище, хоп - правех си попара от кисело мляко :))) , манджите така си оставаха. И от малки при нас домашното овче мляко от село беше на почит - и прясно, и кисело...
Сестра ми на 1- 2 годинки най-трудно са я отучили да става нощем и да търси биберона с разбито кисело мляко, от баба знаем какъв е бил среднощният аргумент "Леля Ценка (продавачката) не дава вече мако. Да има  за агънцата и теленцата"

Кисело mляко беше при мен - една голяма пластмасова бутилка за вода, от тея "спортистките" на майка ми, и вътре нещо като гъст айрян... Колко кисело мляко съм изяла... Не заспивах без "водичка, медец, млекце" - първо вода, после лъжичка мед и накрая киселото мляко 🤣 Еееей, а сега не го обичам толкова това кисело мляко...
Пък по едно време помня, че имахме биволица на село, веднъж ме били хванали - галето (малкото на биволицата), захапало от едната страна и суче, аз съм се опитвала от другата. Ядох бой после :D

Хуманата я помня, но само млякото, от кашите помня Слънчо... А когато брат ми беше бебе (90-91), му бях налазила много сериозно пюретата - кайсиите и шипките, онова телешкото със сливи беше ужасно...

Ето я кравичката на Хумана Беше ми една от любимите играчки. Имала съм общо три: след всяка спукана, молех баща ми да ми измоли нова:)

Ихаааа, каква дискусия съм изтървала тук....мммм, вкусничка.😄
Тази снимка на Фрейното бурканче ме върна мноого назад, но и не толкоз...защото такава беше опаковката, когато се роди брат ми и го хранеха с такива пюрета, някъде около 1976 - 1977г., а най- интересното е, че с пюре от същия вид като опаковка и етикет, храних собствената си първородна дъщеря в началото на деветдесетте.😁  Даам, доста дълго време, никой не е променял нищо.🙂 
Много добре си го спомням онова "Телешко със сини сливи", имаше и едно "Телешко с ябълки и ориз".  И много се чудех, защо, аджеба, няма просто и обикновено "Телешко със зеленчуци", примерно...😉  Мисля, че имаше всякакви други абсурди.😁  Е, плодовите бяха наистина добри, особено онова от кайсии!
А относно "Хумана" - та...(Мия, невероятно добро описание на опаковката за Банановата каша! Брат ми го хранеха с нея и, да, точно така изглеждаше - съвсем семпла) ..та, имаше и адаптирано мляко и бананова каша. Кутията на адаптираното мляко "Хумана" беше бяла със светлосиньо бебешко шише с биберон, на което е "завързан" огромен червен лигавник. Мдааа, можеше да се купи от Кореком, но тогава и оттам се пазаруваше с връзки. Тук - там мисля, че се е намирала и по аптеките (само за адаптираното мляко ).
Покрай брат ми аз помня и други едни кашички - в обикновени малки картонени кутийки със снимка на усмихнати бебета - "Овесин", "Житин", "Оризин", съдържаха предимно съответните брашна за кашички....но, говорим за преди около 33 -34 години. Т.е. далеч преди "Слънчо" - то. Имали сме и наши, български адаптирани млека - "Бебе 0", "Бебе 1", "Руми", "Виталакт", сигурна съм, че са били много добри, но май не са се използвали много - много. Бебетата са били хранени или с кисело мляко или повечето са търсили връзки за "Хумана".😁