* павилионче за фибички *

Аз така си го наричам – павилионче за фибички. Не, че няма в него наредени съвременна реплика на крем за бръснене "Каро", днешен сапун Нивеа, паста за зъби Колгейт и талони за синя зона. Има, но нито едно от тях не може да помрачи тази натрапчива, мила гледка от детството ми. Подредбата, цените, написаните на ръка върху сиво-кафявия гръб на откъслеци от стек цигари от дядото продавач с голям златен пръстен на едната ръка и достолепен вид на възрастен учен. Напомня ми за павилиончето-гъба на бабата на един съученик, която беше точно до училище. Голямата мъка с тези будки беше да обясниш на кой ред горе, до кой артикул точно е свряно това, което искаш да купиш. И какъв цвят е, щото те артикулите бяха доста поизбелели от показ. Пък и да има необходимата бройка. Изложено картонче фибички и ти искаш две. А то има само едно – изложеното – онова прашясалото, поизбелялото. И ти комбинираш два еднакви артикула от две будки – две гривнички оттук, три – оттам. Цял късмет си е, ако се окажат идентични по форма и цвят, дори и еднакъв модел.

А тук в добавък ви предлагам запазилата се част от моята едновремешна колекция от "аксесоари" за ръце и коса.

Някои съм ги използувала, а някои като бяло-сиво-мръсната четвъртита гривна и през ум не ми е минавало да си сложа – такива неща си купувах за кръжоците по керамика, където правехме бижута от макраме и модерит. Помня, че имах намерение да я облека в кожа или нещо с вълна да направя... Така и си остана със светлите намерения. Имало е защо. Бялата с къдравите триъгълници пък си я взех за идея, пак за същите кръжоци. Може и за някой карнавал да ми е служела. Често се маскирах като вещица или баба Яга, трябваха ми такива безвкусни щуротии. А онези тънките, червено-розово-резидавите гривни не са избледнели, такъв им е оригиналният цвят. Затова винаги ме възхищаваше еднородният, плътен и ярък цвят на вносните или донесените от чужбина пластмасови изделия. Така и не разбрах защо нашата химическа промишленост не успяваше да докара еднороден наситен цвят. Иначе, както справедливо се вижда и на снимката, тя нашата промишленост имаше и опити за искрящи, неонови цветове – ярко зеленият ченгел за опашка. Но тогава този цвят изглеждаше непристоен за нашите представи за мода и цветове, да не кажа друга дума... Бе направо срамно си беше да ходиш с такива кичории... А тези тънки гривнички гледам и сега са на мода, колкото повече наведнъж, толкова по-добре.

Трите сребърни фибички от ляво за мен са класика. Тази разтворената накъдрена беше много модерна в моя трети клас (нещо като 1983–84 година), плоската къдрава отгоре беше с може би най-здравото закопчаване от всички фибички, които някога съм имала, а голямата плоска метална шнола беше за опашки – главно на каки и лели. Аз помня, че си я намерих късмет на плажа.

Другите неща на снимката предполагам са ви известни, момичета, може би без онези странни неща с дебелината на кука за плетене в кремаво в жълтата кутийка и черният конус, който днес ми прилича на хладно оръжие или дори на окончание на боздуган... Кремавите нещица са просто фуркети, които и до днес не знам как се използват в този размер и форма. Трябваха ми за абитуриенския бал и понеже никъде нямаше фуркети, преди да намеря онези черните истинските (в десния горен ъгъл) за всеки случай си купих това чудо. И до днес стои неразпечатано. А краят на боздугана, всъщност е за конска опашка – разтваря се, вътре има зъбчета и се предполага да е мн-о-о-о-го ефектно, но аз нито веднъж не успях да си направя опашка с него и да впечатля всички. Освен моята горда придобивка, която мама ми купи отнякъде, никога друг път, нито в чужбина, нито тук не видях такова чудо... Ефектно и неефективно... Дори и днес не мога да се направя на интересна с него.

И щъркелче с едно рамо от mchukanov: