|
Автор:skopchanov
СТОП!!! Тук няма да откриете причината за девалвацията на танганайският долар. Това не е и годишният финансов отчет на малко предприятие с дейност насочена главно в областта на комуналните услуги и продажбата на ядки в локален мащаб. Няма да стане дума нито за фондовите борси, нито за кривата на насищане на пазара. Целта на тази статия е да ни върне във времето, когато притежателят на 50 ст. беше истински богаташ, а да накараш звъна на шепа монети да се превърне в подрънкване на семки и бонбонки в джобчето ти бе магия. Истинска магия. Толкова проста, от детска гледна точка, и същевременно толкова трудно разбираема от възрастните. Възрастните естествено имаха свое виждане по въпроса, за какво трябва да се изразходват парите (които се появяват сами по себе си, това всеки го знае). И обикновено вижданията не включваха купища дъвки идеал, а всякакъв род други глупости, непредставляващи интерес за който и да било уважаващ себе си малчуган.
И така, на картинките по-долу можете да видите как изглеждаха стотинките, които подавахме на леличката зад щанда, повдигайки се на пръсти жадно вперили поглед в захарното петле и предвкусващи лепкавата наслада, която ще ни сполети след миг.



Една стотинка рядко вършеше работа, но виж ако са две, то може да се сдобиеш с лукче. 5 стотинки ти осигуряваха възможност да се обадиш от уличен телефон (например за да кажеш, че има бомба в училището и да получиш свободен ден и/или шамари зад врата). За целта все пак е нужно да знаеш как се ползва телефона, но се предполага, че щом вече ходиш на училище - знаеш.

Притежанието на 10 стотинки дава далеч по-голяма свобода. Можеш да си купиш топло геврече с пудра захар (за 7 стотинки) или да си направиш шега с двама по телефона. Ако избереш втория вариант си подсигуряваш автоматично седмица без Сънчо, когато вашите рано или късно научат.

Да имаш 20 стотинки в джоба, означава все още да не си си купил закуската в училище - кифла с мармалад за 14 стотинки. След като избършеш с ръкав изцапаната си с мармалад уста ти остават 6 стотинки за билетче за автобуса, в случай решиш да избягаш от час и да се разходиш до центъра, за да видиш кой филм дават тази седмица в киното и дали си заслужава да врънкаш родителите си да ти дадат пари за да го гледаш. Врънкането така или иначе си заслужава, защото ако не билет за филм, то може да си купиш сладолед. За свестен сладолед обаче ти трябват 32 стотинки. Под свестен се разбира "Снежко" на клечка с формата на човече с уста и очи. За "Скрежко" ще трябва да се простиш само с 26 стотинки, но пък вкусът му не е като на сладолед, а по скоро като на истински лед (като обясняваш това на родителите си забелязваш недоумение в погледите им, преплетено с нежелание да научат как точно си се сдобил с познания относно вкуса на истинския лед).

Ако си бил послушен (например не си ял лед от улицата) ти предстои да разкъсаш опаковката на сладолед "Чайка" във фунийка за 50 стотинки или за 55, ако предпочиташ да има шоколадова глазура.
Освен умопомрачителните лакомства, със стотинки можеш да си закупиш и куп полезни вещи. Вместо монети в джоба ти могат да дрънкат и стъклени топчета. Така наречените лимки можеш да намериш по стрелбищата, като обикновените са около 5 стотинки, а за пъстрак могат да те обръснат 10, че дори и 20 стотинки, зависи от размера на топчето. Извън всякакво съмнение е, че бомбите са по-скъпи, но пък с тях можеш да улучиш повече лимки в играта. На стрелбището има и други ценности. Фактически, броят им е толкова голям, че има опасност да се откажеш от закуска в продължение на три дена. Но пък кой мисли за ядене, при всичките тези пластмасови индианци, чакащи да влязат в бой или да бъдат позорно заменени за картинки от дъвки "Турбо".
Да се купува със стотинки е забавно. Но те имат хиляди други приложения. Могат да се събират в касичка (куче касичка), могат да се залепят с дъвка към дебел конец и да се ползват за лов на алчни минувачи, могат да се поставят под лист хартия и да се отпечатват на него след надраскване с молив (чудесен начин да се сдобиеш с герба на НРБ в тетрадката). Единственото ограничение е детското въображение. А то е безгранично.
(Очаквайте част втора - Банкноти)
|