Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

№1 от: freja (31 януари 2008 01:28)

Така като погледна, за първи път прочетох тази статия на 14.08.07 в една тема в друг сайт. Така се влюбих в написаното, че веднага оставих своя коментар (edit: вече публикуван и в Нашето детство). Той не съдържаше всичко, което исках да разкажа за детството си (и как - то сигурно години ще ми трябват, за да опиша спомените си подробно), но набелязваше някои съществени щрихи от него. После писах още малко. За съжаление, по някое време (т.е. две страници по-късно) темата беше заключена и ми стана наистина тъжно sad . За мое щастие сега, когато най-случайно попаднах на този сайт, едно от първите неща, които открих тук, беше моята любима статия 🙂!! И то - съвсем от извора, защото доколкото разбирам, авторът и живее именно тук 😏 . Дойде ред и на поздравленията, за които не намирам подходящи думи, но те трябва да изразяват горе-долу следното: нищо друго не е успявало така да върне онези мили минали мигове в съзнанието ми и да продължава да ме връща често към тях с носталгия.
Искам си детството обратно...

№2 от: dani (31 януари 2008 17:06)

Малко уточнение. Статията "Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век" е превод от руски. Появи се в руските страници ,свързани с детството на това поколение, преди около 7-8 години. Може би истинският автор е някой от основателите на www.76-82.ru . Статията има специално място също на форумите на "Романтики" и "Миелофон" (виж колонката ни "Приятели").
Мисля дори, че ще е много хубаво да се появи подобна статия и у нас, но написана от българин (може би някой от посетителите на "Нашето детство" ще се пробва да го направи).
Freja, всички ние тук си искаме "детството обратно". Може пък и да успеем...:)

--------------------

Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари

№3 от: freja (2 февруари 2008 03:07)

Е, щом не можем да се похвалим с авторството, можем поне да се поздравим за превода!! 🙂 Много добър е станал. Ама то как можеш да разбереш, че авторът не е българин, като по нищо не личи, че не е писано за децата в България... По тази логика, премиерата на текста ще мине добре и във всяка една друга бивша социалистическа страна 😏 .

№4 от: dani (2 февруари 2008 12:48)

На линка по-долу е оригиналният текст, макар и малко допълнен, но и в първоначалния си вид той си беше написан като за руснаци. Българският преводач е изпуснал "руските " части от текста и за това не личи, че истинския автор не е българин.
http://www.obozrevatel.com/news/2006/5/5
/110840.htm

--------------------

№5 от: pepino (28 август 2008 23:15)

Въпреки въпроса за авторството, нещата са съвсем актуални за България. Тогава живеехме в държава, която макар и нарочно замислена, тоталитарна и прочее, имаше хуманно отношение към жителите си. Сега всеки е пуснат да се оправя на "пазарния принцип". Ако се оправиш, значи си човек. Ако не се оправиш, значи не си. Твърде глупава логика, лично според мен, защото "оправящите се" често минават през "труповете" на доста "неоправящи се". Само един пример за разликата в обществата, по отношение на сигурността на отделната личност: Учебникът по съдебна медицина обхващаше солиден период петилетки и на страниците му имаше толкова на брой истории от типа: "Син закла баща си с брадва", колкото за кажи-речи месец се появяват в рубриката "Синя лампа" в днешни дни :) В този ред на мисли, може би не е чудно, че сме оцелели. Чудно ще е ако нашите деца оцелеят, колкото и грозно да звучи.

№6 от: Милен Иванов (18 февруари 2010 15:46)

Да, бог да пази децата ни, защото като гледам какви сме всички на този сайт и си представя как сме ги възпитали ('щото мисля, че не може да си тук и да си направил детето си пресметливо, егоистично, безочливо, алчно, жестоко същество), наистина ще имат нужда от покровителство свише.

Простете ни, наши мили, добри, палави, скромни деца!
Възпитавахме ви както смятахме, че е правилно!

--------------------

http://sitekreator.bg/nebosvod/welcome.html

№7 от: freja (14 април 2010 00:27)

Следващият коментар към "Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години" принадлежи на нашето другарче stoev73:

Цитат: stoev73

Сбих се с двама, които харесваха момичето, което харесвах и аз. Подарих й един бръмбар, тя ме обикна за цял живот (има-няма 2-3 седмици).

Като се връщах от училище, минавах покрай фурната, където имаше опашка за топъл хляб и винаги си купувах четвъртинка... А в сладкарница "Захарно петле" се черпехме с толумбички и истинска боза, а киселото мляко беше в стъклени буркани и с каймак... През зимата се пързаляхме по баира, възседнали ученическите чанти, а през лятото ходехме на лятно кино и на плаж, където жулехме белот. Имаше и едно стрелбище, от където се снабдявахме със снимки на АББА, Бони М, Смоуки и прочее звезди...

Спомням си шоколад "Крава". Някой да има спомен за това?Като се хващахме на бас за нещо, винаги наградата беше този шоколад,че беше по грамаж най-голям и скъп. Имаше и още един - Фин Млечен с фъстъци вътре - в голяма лилава опаковка - ама той беше върхът и само за рожден ден го подаряваха. И едни байкалчета се казваха... ей направо не знам как даже се сетих за името им... ама не бяха хич лоши (при липса на друго). А какво ще кажете за "Чайка"? - отвратителни десертчета в станиол, и за бонбоните "Лакта"... телевизорите Опера и Юность...
Спомням си и тахан халвата на калъпи, на конци вътре - мммм, ужасно вкусно. Ядяхме домати, бакла направо от градината, немити, че нямаше време от игри да отидем до чешмата.

Събирахме картинки на коли и футболисти от турски дъвки и си разменяхме повтарящите се. Някое дете ти подари картинка я от дъвки /Турбо/, я от някое друго сладко изкушение и се започваше... картинки, лепенки... събираш ли събираш, а после ги разменяш за други. На мода, си спомням, бяха също колекциите от пощенски марки. Момичетата събираха красиви обвивки от шоколади, освен това те всички имаха Лексикони и постоянно си ги разменяха да ги попълват. Помните ли лексиконите?! Ехехей, то лексикони ли бяха, споменици.

И най-големия хит - като пуснеха по радиото някоя песен, бързаш да включиш касетката, та да си я запишеш, и после отново да я слушаш... ех, детство мое... реално и вълшебно...

Мдааа... 24 май. Манифестация, отпред са отличниците. Аз съм си сложил открадната от някой слабак лента, за да видят всички колежки на майка ми, че синът й е отличник.

Репетиции за манифестацията. Прословутата фраза - "от мен до другото дърво".

Мелодия на Годината. Страшна работа - любим период от годината. Точно след Нова Година, още се мързелува вкъщи... пилковата печка засилена до червено, надениците на терасата...

1984 - POWERSLAVE - Iron Maiden. Избиха рибата. Един монокасетофон в класната стая (междучасието) ... и кораво Мейдън. 1984 година беше много силна година за музика...Van Halen, Purple, Metallica... да споменем само няколко.
Първия Metal Hammer, който видях – зимата на 1985... Имаше няколко снимки на какички...

Но спомените от преди са разбиващи и е вярно, че само някой, който е бил тогава, може да разбере за какво говорим.

Събирахме салфетки и картонени чинийки за еднократна употреба. Редяхме празни флакони от дезодоранти по секциите. Играехме на "ръбчета", "народна топка" и ближехме захарни петлета. И още, и още...

Пръскане с водни пистолети, стрелба с прашки по всичко, що издава дрънчащ звук или звук на счупено! Безшумните оръжия за в даскалото - скобник и тънка сламка и пластелин (или ориз)...
Ами хокей по замръзналата река? Ами пързалките и въргалянките?
Пък заради фунийките лежах 2 седмици в болницата, щото не ми сработи ABS-а и се изсвятках от третия етаж на един строеж...
Като си представя какво им е било на нашите... пази Боже!
Бяхме големи диванета, но бяхме приятели, банда, авери. Сега хлапетата са самотни някакси... Обаче и те ще си спомнят детството със същото топло чувство, като нас сега! Гаранция!

Правехме тимуровски команди и помагахме на възрастните хора. Организирахме клубове за интернационална дружба, лудувахме по национални бригади (там командирите бяха от Комсомола и нямаше учители да шпионират). Още помня как по време на военното в Жребчево все проспивах тревогите и не можах да стигна до окопчето си (през деня ни показваха кой в кой окоп да легне, а нощем пускаха тревога, за да видят какво сме запомнили.)
Преди да навършим 18, ни гонеха от дискотеките, ако сме останали след 10.30 ( или 11.00, не помня точно)...

Тайно слушахме радио: "Свободна Европа", "Гласът на Америка", "ББС" (още си спомням Ани Арнолд и Велко Верин); "Дойче веле"; какви рискове сме приемали - не ми се мисли; аз дори съм слушал тези радиостанции на Селената в караулното - наказание доживот в киселинните мини. Що псувни бяха, като почнеха да заглушават. И за какво е било всичко това - да се чуди човек.

Мдаа, и аз помогнах веднъж на една възрастна жена да пресече улицата.... в началото се дърпаше, но после се нави. Това в кръга на шегата, обаче наистина свидно детство. Иначе на компютрите какво им е лошо - просто тогава сме нямали. Аз сега наваксвам с гейма, както четох в една книга - никога не е късно да имаш щастливо детство ...

Играехме на "Бум" и скачахме на ластик, народна топка до късно през почивните дни и на стражари и апаши, на скришка-мишка... Вечер спъвахме с канап минаващите влюбени двойки и ги следяхме, хващахме светулки и ги слагахме в буркан, за да ни светят през нощта. Ходехме до реката да се учим да плуваме, без да мислим, че ако се случи нещо, никой не ни знае къде сме.

...И още и още - пластмасови войници, димки от амониева селитра, Васко да Гама от село Рупча, корекомски яйца, Лего, детски лагер на Равда, тенис на желязната маса зад трафопоста, дъвки Турбо, колички Мatchbox.....списъка край няма!!!

Имаше и шоколад аеро, струваше лев и 40 ст., ама не се намираше в моето градче, та татко ми го носеше от София. Пак в София в една пресечка на "Дондуков" продаваха истински солети, като в самолетите. Какво пък, хубаво ни беше детството - малките неща ни доставяха радост, като да оближеш тавата, в която баба ти е приготвила лютеница.

№8 от: wicked (6 май 2010 18:56)

ахаха още преди на прочета точка 11. го бях изпратила на една приятелка; сигурна съм, че всеки се е усмихнал при прочита, може би дори с леко горчива усмивка (на мен лично ми стана тъжно). Накара ме да се замисля, за това, че преди толкооооова много деца се събирахме да играем, независимо кой какъв е, дали го познаваш или не, а сега комуникацията (тип ''очи в очи'') е пред изчезване и живеем автоматично, като роботи...

№9 от: Анелия Русанова (12 май 2010 12:57)

Даааааааа, от радост, че съм ви открила, съм пропуснала да прочета това. Не исках да повтарям, но понеже от година и повече държа статията си в архива на компа, реших, че тук и е мястото. Благодарности за това, че ви има и сте реални. Без политически пристрастия, а просто свежи и неподправени - такива си бяхме и си останахме... поколение, преживяло не идин преход!
Отивам да си поиграя на "джаменки", но с чиниите в кухнята 😄, а после ще поразкажа и аз нещичко.
До скоро!

№10 от: teri73 (12 февруари 2012 22:09)

Щастлив съм че ви открих и направо се просълзих, защото съм минал всичките неща описани в тези статии и още много други може би сме били затворени и "захлупени", но бяхме истински с истински безгрижно детство.

№11 от: naskorussev (18 май 2013 20:31)

Е, живота се промени, надали има поколение от последните 50 години, което да не го е изпитало. Още си спомням разказите на баба ми - 30ти набор, и тя си спомняше какви са били нещата докато е била дете, после войната, после като е порастнала и е била млада майка, телевизията, технологиите. Сега другата ми баба - 37ми набор - ползва скайп, имейл, интернет и търсачки :) Не мисля, че трябва да съжеляваме за каквото и да било :) Въпроса е да показваме на децата си, че има и много други неща освен компютри и телевизия. Спортове, цирк, хобита :) Моите приятели и познати са такива и аз много се радвам за това :). И има много деца и в родния ми квартал, и в текущия, които изизат да ритат и си играят. Изцяло е въпрос на възпитание. Да не говорим за великолепния свят на литературата :) Живота е чудесен, от нас си зависи какви ще са децата ни. Какъвто пример им даваме, такъв :)
Ааа - и танците от всякакъв вид :)

№12 от: scorpio (26 януари 2014 18:14)

Цитат: freja

Спомням си шоколад "Крава". Някой да има спомен за това?

Да, имам.

Моето детство премина в едно село. Имах една единствена кукла. Майка ми беше шивачка и каквато рокля ушиеше на мен, такава шиеше и на куклата ми. С парче плат обвивах една керемида и правех люлка за куклата ми.

За добро или лошо (не мисля, че е било за лошо де), в махалата имаше малко момиченца и то доста по-малки от мене. Момчетата бяха повече. Наблизо имаше поляна. Играехме там на челик, вадихме паяци със смола, задъвкана накрая на канап. Зъбите ни ставаха черни, но какво от това, нали не ги виждахме. Като изкарахме по няколко, им организирахме борба или надбягвания.

Когато завалеше дъжд играехме с кал. Правехме нещо като отворена кутия и като я пуснехме със замах от височината на гърдите си тя "гърмеше".

Дворовете бяха разделени с дъсчени огради и за да не обикаляме през портичките, бяхме си разковали една от дъските и минавахме оттам.

През зимата се пързаляхме с каквото намерим - прави, с найлонов чувал или с ученическата чанта. Татко беше коларо-железар и ми направи красива шейничка, но когато се връщахме от училище тя не ми беше под ръка :). Някои деца се пързаляха с дъска от бъчва, към която с гвоздейчета беше закрепена каишка и ставаше нещо като дълъг извит налъм. Тогава никой на село нямаше ски.

От счупена дамаджана много внимателно издърпвахме найлоновата лента с която беше "покрита" и с 2 дълги лентички, прегънати на кръст, "плетяхме" дръжки за отверки, или просто ей така, да е изплетено. За когото не стигаше лентата отивахме до сладкарницата и се молехме да ни "скъсат" една от лентичките, предпазващи от влизането на мухи.

Само едно момиченце в махалата беше почти на моята възраст - 2 години по-голяма от мен. Беше туркинче. Знаеше български без никакъв акцент. На байрям аз ходех у тях да ям най-вкусната баклава, разточена от майка и. На Великден тя идваше у нас за червено яйце. Бяхме с нея неразделни. Тогава сватбите ги правеха в събота вечер срещу неделя. Цяло село отиваше в читалищния салон - приземния етаж на читалището, предназначен за сватби и честване на бабинден. Когато родителите ни липсваха от домовете ни - спяхме заедно с нея - или тя у нас, или аз у тях. Изселиха се в Турция през '78-ма. Едва миналата година успяхме да се видим. Беше дошла на гости у нейна братовчедка, която беше от съседно село и идваше пеш или с магарешка каручка през гората у тях на гости.

Когато навърших 17 се изселихме във Варна (иначе всяко лято идвах тук за по един месец на гости) повечето от роднините ни са тук. Нямах варненско жителство и трябваше да работя 10 години в Девня, в едно от тежките производства, защото за там нямаше много хора. Сега съм "млада" пенсионерка.

Още много имам да пиша, но май ми се допуши :(.

№13 от: Santiliano (26 юли 2015 10:14)

Моите спомени изровиха и други сладости...... помня "ОРИЗОНА", българския "ТИК-ТАК" - бонбонките в хартиено пликче "СЕН-СЕН" (0,10ст), дъвките "ИДЕАЛ" (0,10ст), българската "КОКА КОЛА" - "АЛТАЙ" (0,13ст), други безалкохолни от онова време "РУБИН", "ЛОЗИНА", да не споменавам и будките за студен сок - лимонада, мента, комбиниран (бомба), голям хит в сладкарниците беше и "НЕГЪРЧЕТО" (0,20ст), а плътно зад него беше и "ЛИНЗЕРА" (0,16ст), сушените банани на кубчета от плод зеленчука. Банани, портокали и мандарини имаше само за Нова Година, в определени плод зеленчуци и определено количество..... Коледа не се празнуваше ;-) Беше уникално детство!!!