100% Родопчанка съм.

Надали някой чул габа гайда, придружена от мощните гласове на родопчаните е останал безчувствен към това творчевство. Някак душата на родопчанина е различна. Дето се казва магаре яздят, а дърва на гръб носят. ..

Природата в Родопите е по-сурова, затуй са толкова задружни. Ако не си помагат, трудно оцеляват. Научена съм от малка да ценя нашенското.

Приятели, открих още няколко книжки на "Славейче". Докоснете се до някогашното любимо наше списание.

Не ми върви в лъжите.

По-точно - отдавна съм разбрала смисъла на поговорката: "На лъжата краката са къси". Аз или не съм достатъчно хитра, или съм карък, ама от класа. Отрано съм научила урока. Не е хубаво да се лъже, поради простата причина, че рано или късно те разкриват и тогава резилът е...

През 80–те години беше много модерно да се посрещат руски групи. Веднъж и нашата комсомолска организация беше домакин на такава група. Посрещнахме ги в младежкия дом. Разменихме литературно – музикални програми, последва другарска закуска и след това автобуса потегли за комплекс “Орбита" (на язовир Батак), където щяха да пренощуват.

Имах две приятелки, коите учеха в руска гимназия. Сърбеше ги езикът да си поговорят на руски. Компанията на брат ми (вече завършили училище), решиха,че не е за изпускане дискотеката на “Орбита". Натовариха ни на две коли и хайде пътят… Пристигнахме почти едновременно с руснаците и се вляхме в групата.

Момичета, момчета, русначета и българчета, стана голям “микс". Настанихме се на една централна маса и приятелките ми веднага започнаха да си говорят на руски с гостите...

Нали знаете, мили другарчета, за вицовите ситуации на живеещите хора в съседни градове? Много примери има за габровци и севлиевци например. Аз съм пораснала в гр. Пещера, а съседен нам град е Батак. И като една истинска пещерка не обичам батачани (майтап). Ама си имам причини за това. Попаднах в една вицова ситуация, благодарение на това, че от страх реших да излъжа...