Беше в началото на едно от онези безкрайни и безгрижни лета. Лято, което се очертаваше да бъде едно от най-вълнуващите за мен.Мама беше в трескава подготовка.От предприятието й бяха организирали екскурзия до Съветския съюз - Киев, Волгоград, Ленинград и Москва. Най-после щях да прегърна една голяма мечта! Бях в толкова голяма еуфория, че обещах дъвки на цялата махала, а едно момиченце без малко да се разболее от копнеж по дъвките. Мама прие поръчката за моята мечта и скоро замина, за да я сбъдне. Не след дълго пристигна картичка от Киев, адресирана до татко (адресът отдавна не е актуален 😉)... 

Бях много щастлива, че мама е добре и броях дните до нейното завръщане. След няколко дена разбрах, че мама вече е във Волгоград.

Много се радвахме на картичките от мама. Нетърпението и вълнението ставаха все по-големи. 

Малко остана! Най-важният град - Москва! 

И аз те чакам с нетърпение, мамо! Вероятно мама вече държи в ръцете си моята мечта. Сега ще ви кажа каква е тя, а съм сигурна, че всички момиченца от махалата се досещат.Тя е една от онези големи, приказни, говорящи и ходещи кукли. Две сестрички от махалата имаха такава. Беше сламено руса с яркочервена рокля с дантела. Последната нощ преди мама да се завърне беше много дълга и безсънна. Чудих се каква ли ще е моята кукла...? В същото време бях спокойна относно избора на мама, защото знаех, че тя има вкус и ще ми донесе най-красивата. Мина дългата и изпълнена с размисли нощ и мама се завърна с куфар и голяма кутия с голяма мечта. 

Прегърнах силно мама, а после и моята мечта. Тя си дойде с името Нина, но тогава много харесвах името Татяна и си я кръстих така.Не бях толкова мъничка като Айви, но изживях същите трепети. Татяна с голямо удоволствие се присъединява в компанията на говорящите и ходещи кукли от нашето детство и става първа приятелка с Дияна на Айви. Как хубаво звучи... Дияна и Татяна! 😄

 Когато беше на две годинки големият ми племенник я влачеше за косата по пода, защото не можеше да я носи. Тогава се размина без големи щети, но по-късно ни бяха на гости едни роднински деца и така я стресираха, че чак онемя.После успях да открия правилното лечение и сега е добре. А сега да отворим куфара! 

Първо да извадим Наташка(така я кръстих), за да се присъедини към механичните играчки в махалата. 

 Справочная линейка... 

Още една всеизвестна линейка😄Така и не влезе в действие... 

Да добавим и едни пергели към колекцията в махалата...

И един Кимек...  😊

Можем да си порисуваме! 

Сувенирна химикалка Волгоград. Имаше и Киев с червеничко по края, но е останала в детството... 

Столовь|й набор. Разбира се повечето неща бяха по две-за мен и сестра ми. Нейният си е при нея. 

Да увеличим и колекцията с руски лъжици... 

Значки... 

Две стерео календарчета. Малкият Мук няма как да не го познаем, но за другото доста се чудих от коя приказка е. После разбрах, че е от руската народна приказка Кот Котофеевич. 

Изгледи от посетените места... 

В куфара имаше и една огромна надуваема топка в бяло и зелено, която за съжаление загина геройски... 

 Беше ей такава! С всичкия си детски акъл я взех веднъж на село. Там имаше голям двор с много трева за тичане. Да, но на едната стена на къщата от страната, където тичахме с топката имаше подпрени селскостопански инструменти, сред които и коса. И моята голяма руска топка се лепна точно на косата. Плаках много, разбира се! 😥 😊 Имаше и пояс, с който се плациках в морето и нямам спомен да се е спукал. Ако случайно го открия в мазето веднага ще се присъедини към надуваемите съкровища. Дъвките разбира се са много отдавна издъвкани заедно с махалата. Бяха ето такива... 

 А въпросното момиченце с дъвките не успя да ме изчака да се нарадвам на мама и мечтата си и майка му пристигна на нашата врата за дъвки. Ама и аз съм една бърборка за бой! Та така завърши нашата руска еуфория. А аз си поплаках преди да ви покажа картичките. Иска ми се мама и сега да си дойде без куфар и мечта, но да си дойде и да я прегърна силно. Иска ми се, много...