УРА! Ще си имаме бебе! » Нашето детство

Главна » Нашият дом » Моето семейство » УРА! Ще си имаме бебе!

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Ноември 2026 (1)
Октомври 2026 (13)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

УРА! Ще си имаме бебе!

29-03-2011, 13:46 | Автор: nomane | Категория: Нашият дом / Моето семейство

Беше лятото на 1973 година. Вдигахме пушилка в двора на блока и си играехме на съкровища. Една вечер майка и татко се прибраха от работа и докато вечеряхме ми казаха ГОЛЯМАТА ТАЙНА! Ще си имаме бебе! :em_64:
ОООООООООО, нямаше по-щастлив човек мен! Цели шест месеца си представях как ще гушкам моята малка сестричка и как ще си играя с нея. Даже оплетох терлички – розови! :em_53:

11.11.1973 г. (неделя), рано сутринта татко ме събуди с новината
- Мигленче, имаш братче!

Какво беше учудването му, когато седнах в леглото, рошава, по нощница и ревнах с пълно гърло!
- Защо плачеш?
- ОООООООООО, ами сега! Кой ще си играе с куклите ми? Коооой ще ми носи роклитееееееееееееее?!😭

Дълги години след това майка ми ме дразнеше, че не обичам брат си.

P.S. Брат ми все пак носи розовите терлички :em_46:

Последна редакция: 29-03-2011, 13:46
Страницата е видяна: 4 286 пъти
ID на статията: 3520
Брой коментари: 15 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: 9585 (30 март 2011 22:52)

Охх, това ми напомни за раждането на моя брат, с който имаме 11 г. разлика :) Събуждам се сутринта и гледам - няма никой. През ум не ми минава, че майка ми може да е отишла в родилния дом, макар че знаех, че вече е в 9-ти месец ... и почвам да проверявам гардеробите. Да обясня - като малка винаги, когато нашите ги нямаше и се забавеха повечко време, аз просто бях убедена, че са заминали ЗАВИНАГИ и са ме изоставили. И гледам, гледам - всичко си е там, тогава ...???
После звънна телефонът и една леличка (мед. сестра), след като подробно се осведоми коя съм, въодушевено каза: "Честитооо, имаш си братче, еди колко си тежи, еди колко си сантиметра ...". Следващото нещо, което направих - качих се на леглото на нашите, а там как се скачаше em_83

До ден днешен майка ми има на бюрото си една дъска, върху която си е закачила наши бебешки и детски снимки, малки листчета с "Обичам те, мамо" и на средата - гордо поставена бележка от мен: "3 кг. и 600 гр., 51 см. Мама е родила момченце" em_54

№2 от: Krista (30 март 2011 23:13)

Ееее и аз помня раждането на моето братче. 🙂 И аз бях разочарована, защото исках сестричка. Помня добре деня в който се роди, все пак бях почти на 5г. Впоследствие го обикнах. Тази обич с годините се засилваше все повече, за да се превърне в онова светло чувство, което съществува между две сродни души. 🙂

№3 от: Лилия (31 март 2011 01:24)

Сестра ми се роди, когато бях на 12 - достатъчно голяма, за да не допусна да ме обземе детска ревност или разочарование, но все пак изпитвах странно усещане - твърде дълго съм била единственото дете в семейството. Бях много горда, че ме включиха в семейния съвет за избор на име и после, когато ме оставяха да се грижа за бебето, докато майка ми е заета. Струва ми се, че тогава изведнъж пораснах.

№4 от: nomane (31 март 2011 10:03)

Лилия,
Не съм ревнувала родителите си от моето братче, просто ми беше мъчно за куклите em_101

Абсолютно си права за синдрома на единственото дете, това си е проблем. Нашата разлика е осем години.

№5 от: Лилия (31 март 2011 16:45)

Миглена, нямах предвид теб - извини ме ако съм се изразила неточно. Разсъждавах върху общоприетите твърдения - какво чувстват децата, когато се появи братче или сестриче и си спомних какво чувствах аз в онзи момент. Благодаря за спомена! 🙂

№6 от: admin (31 март 2011 18:08)

Аз имам сестричка. Тя се роди на 3 март, когато ме приеха чавдарче през 1982 год. Много добре си спомням онзи ден - точно заради нея (иначе разните безобразни връзвания на връзки съм ги позабравил и/или хич не ща да си ги спомням). Така стана, че с бати Лъчи, добре де, просто Лъчи - приятелче от детството, с 2-3 години по-голям от мен, бяхме на площада. Като се връщахме в блока (който се намира на хвърлей разстояние от площада) ни пресрещна татко: "Имаш сестра!" - тъй каза. Аз – честно казано – не разбирах достатъчно за що иде реч. Тъй де, знаех, че скоро ще се появи у дома бебе, ама се бях много ошашкал от "очавдарстването". Помня от тогава, че татко се скара на Лъчи, че не бил радостен от събитието и не бил ме поздравил :)
После – отидохме до болницата и видях мама (сестра ми хич не я зърнах, щото бяха на втория-третия етаж, пък тогаз сестричката е била много минианюрна).
Друго гдето помня, е че преди "изписването" с татко отидохме в близкия парк "Ленин" и съвсем "неморално" изпоизрязахме еееееееееееей такъв огромен букет от рози (нощеска беше).
След това.. е, за след това трябва да се пише много и много, и много...
Мисля си, че няма по-силна връзка от тази между братя и сестри (сестри и сестри; братя и братя).

--------------------

Щастие за всички даром и нека никой не бъде забравен!

№7 от: Simpra (31 март 2011 20:25)

Цитат: admin

Мисля си, че няма по-силна връзка от тази между братя и сестри (сестри и сестри; братя и братя).

Кръвта вода не става. Имам около 20 братовчеди и 1 брат, и много добре знам за какво иде реч em_110

И точно, поради тази причина съм от малкото негнусливи момичета. Братовчедите ми ядат живи скакалци и червеи, а също така са извор на умопомрачителни бели и до ден днешен, но това е тема за отделна статия 🙂

--------------------

Отговорите на всички въпроси са навсякъде.
...
Felix qui potuit rerum cognoscere causas.

№8 от: yogimax (31 март 2011 20:31)

Хе хе, година и нещо по-късно сестра ми е научила същата новина от родителите ми и в градината се е похвалила, че ще си има братче.

--------------------

Бъди себе си!

№9 от: катя милушева (31 март 2011 20:49)

Аз пък, си имам две сестрички,за по- малката ,някак не си спомням да съм се радвала,защото съм била на 3 годинки и не съм обърнала такова Фнимание,просто така е трябвало и се е случило ,но за малката ,като се роди,то беше едно скачане по кревата ... Беше една радост! И същото това пале проходи едва на 7 месеца ,заради костилките на едни череши,които ядехме ние по-големите...и като я видяхме ,че ходи всички /бяхме заедно с братовчедите ми/така извикахме,че я стреснахме и тя се разплака и седна на дупенцето си!

№10 от: nikola13 (1 април 2011 00:58)

Датата е 25.08.1978 година. По това време аз съм на цели 8 години.

Цитат 9585:
Събуждам се сутринта и гледам - няма никой. През ум не ми минава, че майка ми може да е отишла в родилния дом, макар че знаех, че вече е в 9-ти месец ...

И както си седя сам в леглото идва баба ми - начервена, щастлива, усмихната...

Цитат Миглена:
"Честитооо, имаш си братче, еди колко си тежи, еди колко си сантиметра ..."

Ей каква радост беше - още го помня деня. Облякох се отидох в болницата - не помня колко беше часа, но си спомням как мама ми показа бебока през прозореца - беше много красив. След няколко дена изписаха мама и братчето от родилния дом. За събитието бяха дошли най-близките ми роднини от другия край на България. Червени рози, черна "Волга" - всичко както си му е редът. Аз изтъпанен най-отпред - нали си имам братче. Излезе акушерката с бебето и разбира се аз веднага посегнах да го взеа. Да ама нали съм едва на осем години - кой да знае как се носи бебе... Гушнах го с две ръце отдолу и в тоя момент татко приклекна - явно усъмнил се в моите способности и постави ръцете си под моите ръце, така че ако изпусна бебето да го поеме той. Разбира се всичко мина благополучно...
Месец по-късно от център на внимание се усетих на втори план - трябваше да пазарувам - хляб, мляко, бананова каша от аптеката (това беше някаква дефицитна стока, помня че май се взимаше с връзки) и т. н. Въпреки това много обичах бебето, а като спомена за оня период пред мама тя казва, че няма нищо вярно в думите ми...🙂

№11 от: isi (1 април 2011 10:51)

Много са ми интересни и мили разказите ви! Аз, макар че съм кака, нямам такъв спомен, съвсем обяснимо - сестричката ми се е появила малко преди да навърша 2 годинки, та затова откакто се помня, все съм кака, така съм се и чувствала винага :) Явно така съм се родила - кака 🙂
Мъжът ми си спомня как е галил по главичката малкото си братче, в ръцете на баба си, на задната седалка в колата, докато са прибирали мама и бебето от болницата и са пътували всички заедно обратно от Каварна за Шабла :))

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№12 от: nomane (1 април 2011 11:12)

isi,
Радвам се ,че ти харесват моите спомени em_83

№13 от: Боряна (1 април 2011 13:18)

Много сладки!

При мене ситуацията е била сходна. Всички искали момче, само сестра ми - сестричка, "да си играя с нея". Когато ме прибрали в Надежда, тя веднага се лепнала за полата на мама: "Хайде слагай тука бебето на земята, за да си играем." Обяснили й, че съм още много малка и трябва да изчака. В отговор: "Иииииих, мамо! Цялата ти работа е такава! Защо не я роди направо голяма?" 🤬

--------------------

истинските деца никога не остаpяват

№14 от: иванка славова (9 ноември 2012 18:56)

Моята сестра се роди на 29.06.80г. Тогава съм била на три години. Помня, че бях много щастлива, защото исках да си имам сестричка, с която да си играя.

Толкова много скачах от радост пред родилния дом, че паднах и се прибрах с ожулено коляно. После много се грижих за нея- разхождах я в моята количка за кукли- тя си беше дребно бебе.

№15 от: Гергана Стефанова (3 януари 2013 02:41)

Поздравления за чудесната статия! 🙂
Напомни ми за раждането на моето братче. yajuyo С него имаме точно 12г и 8м. разлика. В Родилна зала го видях за пръв път-един спящ, смешен вързоп. А когато акушерката ми го подаде с думите "Хайде, нали си кака, трябва да свикваш!" , щастието беше най-пълно! Каква благодат е да си имаш вкъщи едно мъниче, с което да си играеш и което никога да не си тръгва! hiphip
Цитат nomane:

- ОООООООООО, ами сега! Кой ще си играе с куклите ми?

Е, Дребньо си играеше с Барбитата ми за един кратък перид от време, изучаваше ги. Особено с една, която имаше прелестна коса и караше ролери. 🤣

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета