|
Едно разследване на НД по местата, свързани със снимките на филма.
По здравословни причини се наложи да прекарам една седмица в Кюстендил. Случаят ми даде възможност да посетя местата, където навремето е бил сниман филмът "Рицарят на бялата дама". Защо е избран точно този град? Отговорът е много прост. Авторът на сценария и едноименната книга Хаим Оливер е от Кюстендил.
Познавайки добре града и неговото минало, той е написал тази увлекателна история, използвайки реално съществуващи места.
Както е известно от филма, Кюстендил е богат на минерални води. На много места из града все още стоят терми –стари римски бани.
Една такава баня, но не толкова стара – всъщност санаториум- е мястото, където ще отседна през следващите седем дена на престоя си тук. Минералната вода на Кюстендил е доста топла (извира на 70 градуса) и е наситена със сяра, т.е. здраво мирише на развалени яйца. Настанявам се в лечебното заведение и през свободните часове следобяд решавам да намеря едно от местата, на което във филма са направени най-много снимки – Улпия Термалия.
Това ми го каза Спаска Спасова
От къде се познавам със Спаска Спасова ще разберете по-нататък. Аз обаче наистина я познавам и ето какво знам от нея за известната от филма крепост. Всъщност
старата кюстендилска крепост се нарича Улпия Пауталия. Местността, в която се намират руините, е известна като Хисарлъка. Именно там е и зоологическата
градина с усурийските тигри и другите животни, които са влезли в кадрите на "Рицарят".
На въпроса ми как да стигна до старата римска крепост, ми отговарят, че тя се намира на около двадесет минути път от центъра на града. Хващам стръмната уличка зад селскостопанския пазар и по стъпала се изкачвам нагоре по хълма. От високо се открива прекрасна гледка към града. Ето я.
Мисля, че именно това е мястото, където бяха застанали Валери и Спаска, когато Спаска Сапсова казва: "Това е най-хубавия град в България". Пътят се вие
около хълма и ето че накрая се показват останки от зидана с камъни стена. И така – достигнал съм първия обект на проучването си. Улпия Термалия – Пауталия е мястото, където се провеждаха тренировките на абдулабайците и данколовците по шах. Там ставаха и тренировките на тайната секция по борба на шах-клуба на Валери. Разбира се най-интересно е мястото, известно във филма като "галерията на призраците". Ако се вярва на филма, в тази галерия, намираща се под крепостните руини, се намира съкровището на цар Михаил Шишман или поне тайния му обоз, пълен с луканки, сирене, каци с мед… Там някъде е и тайната квартира
на въстаниците от войнишкото въстание 1918 г.
Района около крепостта е доста добре поддържан. Наоколо има поставени пейки и лампи. На единия край на разкопките до пътя пък има чешмичка с много хубава вода. Отдъхвам си малко след изкачването и започвам разходката си из крепостта.
Както виждате на снимката, стоя пред една доста висока част от крепостната стена на древната Пауталия. Веданага познах това място. Именно тук започнаха срещите на шах-клубът "Абдул Аба". Да припомня: Абдул Аба е бивш световен шампион по шахмат, автор на мансуби, болен от ревматизъм, който идвал в Улпия Термалия да си прави бани . Мансубите са шахматни задачи. Впрочем няма да е зле да си поприпомните филма. Ето тук … може да го изтеглите или да го гледате от тук
Оглеждам хубаво площадката пред стената. Във филма останките от стената не са толкова затревени, колкото сега. Покачвам се върху стената, за да имам по-добър изглед.
Струва ми се, че мястото, където седяха абдул-абайците, когато Валери основа шах-клуба, е средната линия на основите, които образуват фигура във форма на буквата "ф".
Затревената площадка извън "ф"-то пък е "тепиха", където на наредени кечета абдулабайците "нелегално" тренираха хватки от класическата и свободна борба. От горе на стената беше застанал Тото, когато в първа серия обяви Пепи за "десертор" и го изключи от отбора по борба. А ето какво всъщност е виждал капитанът на данколовците, когато е наблюдавал отгоре тренировките на шахматистите:
 Блокчето, което се вижда долу е остатък от колона. На сцената във втора серия, където Пепи дава на шахматистите уроци по борба, това блокче се вижда от страни на "тепиха", само че е легнало на една страна . За жалост не успях да видя саркофага на Касиус. Така го нарича във филма учителят по история Гърбатко при първия си разговор с Валери. На кадрите от филма добре се вижда, че саркофагът е малко встрани от стената. На него Гърбатко разчита римски надпис "Sic transit gloria mundi" (Така преминава световната слава). Няма как обаче да се убедим точно такъв ли е надписът на саркофага. Нито тук, нито някъде другаде из крепостта не успях да намеря и следа от този саркофаг.
Сега да се опитам да открия мястото, където провеждаха тренировките си по шахмата данколовците. Във филма се вижда, че това е затворено помещение, наподобяващо останки от крепостна кула.
Ето някои от руините от кули, които откривам:
Третата кула като че ли е именно тази, която търся. Точно в такава кръгла дупка седяха Тото и останалите от борците. Слизам в шахматната кула на данколовците и поглеждам нагоре. Над мен се възвисява стъпаловидна стена.
Така е и във филма – от горе по тази стена се спусна Пепи, когато беше помилван от Тото и отново приет в отбора по борба, с обещанието, че ще учи (само че тайно 😄 ) борците на шах. Сега за малко да оставим крепостта и да слезем по-надолу по пътеката, която извежда до една почивна станция.
Тя се вижда от града и много се надявах това да е пансиона, в който се развива действието на филма. Всъщност зданието е в ремонт. Попитах един от разхождащите се наоколо кюстендилчани това ли е старата туристическа хижа. Оказа се, че сградата е старата вила. От долу няма полянка, както се вижда в снимките от филма и очевидно това не е училищния пансион. Отзад обаче вилата ми изглеждаше доста познато.
Там се намира една полянка , на която в безпорядък са разхвърляни древни каменни колони и други орнаменти от римски сгради. В сцената с "кръщаването" на Валери, след като той се прибира през прозореца на стаята си, отвън се виждат точно такива колони.
Дали наистина съм попаднал на сградата, в която беше стаята на Валери и Добромир, или се заблуждавам?...
Това ми го каза Спаска Спасова
Всъщност кадрите от филма, където действието се развива в пансиона, са от хижа "Алеко" на Витоша. Възможно е част от снимките да са правени и на друго място.
Много е възможно именно старата хижа на кюстендилския Хисарлък да е послужила за заснемане на някои епизоди. Засега обаче не мога да кажа нищо определено по този въпрос.
В страни от вилата има пътека, която води до едно друго място, запечатано на кадрите в "Рицарят на бялата дама". Това е кюстендилският зоопарк. Ще ви задам една загадка: в коя планина в България обитават лъвове? Няма такава ли! Не, грешите. Такава планина има и това е Осоговската планина. Именно в единия й край е разположен град Кюстендил, а на предпланинското възвишение, по което сега се разхождам, се намира зоологическата градина, в която има лъвове, мечки, щаруси, елени и други екзотични животни. Да започнем от лъва:
Първото, което чух при влизането си в зоопарка беше неговия рев. Всъщност лъвовете са два, разделени в две клетки и явно раздялата ги кара да надават един към друг от време на време гръмогласни ревове. До този лъв се намира един леопард, а след него е клетката на осоговския тигър. Не, не осоговски, усурийски.
Осоговските тигри са бандата хлапета, които във филма носят на тениските си картинка на тигър и тормозят останалите деца. Главатарят на тигрите в края на първа серия се опита да развали тържеството на децата от пансиона, но получи един "фатален" туш от Тото.
При клетката на усурийския (амурски) тигър стояха Гърбатко и Валери в една от филмовите сцени. Това беше ето тук:
Във филма тигърът се разхожда неспокойно зад решетката. Пред мен клетката обаче е празна. Седнах на близката пейка с надежда, че хищникът ще излезе от закритото помещение и ще успея да го снимам. Доста си поседях така и вече реших, че сигурно тук няма тигър, когато накрая котката реши да се измъкне от циментовата си бърлога.
Слизам надолу по пътеката. За учудване е колко чист и подреден е кюстендилския зоопарк. Клетките са старателно почистени, покрай тях са направени каменни пътечки, има пейки за сядане, автомати за безалкохолни питиета и кафе. Явно управата на града се грижи добре за градските си забележителности.
А ето това е клетката със сърните. Тук Валери и Елка развалиха "годежа" си и останаха "само приятели и съотборници". "Годениците се обичат не само заради победите. Годениците се обичат дори до сватбата. Даже когато единият изпадне в беда и му направят туш или мат". Така се опитва Валери да спаси разпадащата се "сгодявка", но бялата дама нещо не се трогва от думите му.
А ето тук е мястото, където Пепи и Тото коментираха току-що отминалия турнир по шахмат и борба. Тото обявява, че вече не е "толкова фатален" враг на Валери и дори на турнира не е поискал да го матира. Във филма могат да се видят още маймунки.
И мечка.
Сега мечките са две и вероятно са деца на оная меца, която е заснета в сцените от зоопарка.
Това ми го каза Спаска Спасова
Децата артисти някога обичали да се навъртат около животните от зоопарка. Тодор Трънкаров (Валери) особено много си харесвал мечката и стоял все около нейната клетка. Затова децата нарекли мечката Трънка 🙂
Накрая се спирам пред оградата на понито. Бялото пони доверчиво се приближава, сигурно се надява да му дам нещо за ядене. С мен до клетката стоят две деца.
Изглеждат точно като в сцена от "Рицарят".. Един малък бъдещ рицар и неговата бяла дама," правнуци на Дон Кихота", очакват някой наследник на таланта на Хаим
Оливер да напише новата книга "Рицарят на бялата дама", да направи филм за тяхното детство.
Завръщам се отново при римската стена. Сега ще се опитам да открия най-загадъчния обект от филма – галерията на призраците. За да не се заблудя, нека да дам думата на Спаска Спасова, откривателка на спомените на монаха Андроникий, в които се споменава местонахождението на пещерата, в която цар Михаил Шишман скрил съкровището си.
"И ще влезете в голямата дупка, що се намира на трийсет разкрача от римската баня. И ще вървите все направо под земята, додето стигнете до горещата вода. И ще стъпите в нея. И ще вървите, додето стигнете до каменния чатал. И ще влезете в пещерата, голяма колкото Храма Господен, построен във лето 1323 от православния Михаил Шишман, Цар на българите".
След като Спаска прочита тоя текст, Червеният облак отброява трийсет разкрача на запад от римската баня. Същото сега ще направя и аз. Заставам на мястото, където се намираха абдулабайците и започвам да броя крачки. Една, два три, четири…. Вижте какво открих!
Сега трябва да се понаведа и да с вмъкна вътре.
Ето че вече съм в галерията на призраците.
Но какво видях там, ще разберете в продължението на историята...
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата