Сцена 1:

Сцена 2:

Сцена 3:

Детето: Татко, един чичко вика: “Филм ли снимат?".

Бащата: А? Пак глупости!

Детето: Да!

Бащата: Като ти плесна един шамар само на филми ще ми станеш.

/Обръща се към майката/: Моля ти се, изнеси го навън, че както ми е причерняло... Да ти се не види и камината!

Майката: Какво?

Бащата: Нищо, нищо.

Детето /говори в телефонната слушалка/: Ало, милиция, да дойдете да си вземете един баща-хулиган, дето си бие децата.

Жокер: Сцени 1, 2 и 3 са от един филм. Кой е филмът и как се казва детето?

Сцена 4:

Гости са се събрали вкъщи. Мъжете играят карти. Жените коментират децата си.

Първа гостенка: Просто й се отдават езици. Ако знаете само какво произношение има... Като каже: “Опън дъ доор"... Ами... аз не мога да го кажа така, като нея.

Втора гостенка: Не знам, ама ужасна работа стана в училището. То, моите, наредили едни шестици от горе до долу, да, ама как се справят посредствените ученици? Аз като чета задачите и се обърквам. Един влак тръгва, вторият го настига. Първият спира, вторият тръгва.

Гостенин : Те влаковете закъсняват.

Домакинята: Наистина трябва да се направи нещо. Кой за каквото е надарен, това да учи от малък. Аз му се карам на моя за това, за онова, ама какво пък, музикален е. /Обръща се към мъжа си/ Петре, кажи!

Сцена 5: