Отдавна не сме се занимавали с уестърни, по-точно "спагет-уестърни". Иска ми се да си припомните един не толкова известнен: "Кеома" (1976) с великолепния Франко Неро. Аз съм го гледал към средата на 80-те, ако не се лъжа. Този филм е всъщност последния голям филм от този вид - нещо като реквием за жанра. В него липсва голяма част от хумора и жизнерадостта (доколкото може да се каже така) на "Един пробит долар" или филмите на Серджо Леоне. Той е по-скоро мрачен и тъжен филм. И въпреки това, като всеки спагет-уестърн завършва повече от оптимистично. В него главния герой казва накрая: "Ние никога няма да загинем! И това е така, защото сме свободни. А свободните хора никога не умират!" (приблизително, по спомени). Както няма да умрат и спагет-уестърните (метафората не е моя, това лентата).
Преди време Фрея ми направи превод на песента, която аз много харесвам, но сега не мога до го намеря (ще се поправя!). Ето я (авторите са Guido & Maurizio de Angelis, известни ни като създателите на песента на "Сандокан"):