|
Територия забранена за момичета!
Един материал, роден в дълга коренспонденция, от която става ясно защо добавих подзаглавието за Сокола. Анакин е толкова възбуден ("Имам собственическо чувство към този самолет") от споменът за тази машина, че беше необходимо да го ръчкам да разкаже как се е запалил по летенето и парашутите. mchukanov
Откъде се запалих - записах се в школа по парашутизъм към ОСО-то(трябва
да се напише статия и за тази организация)
Имам 10 скока от тези за начиещи от 800м. Скачахме от малки
самолетчета -двуплощници АН-2(пръскачките) със стандартните парашути за
спорт с площ 65м2(не десантните). и по време на военно обучение в 10 клас
вместо на полеви лагер, нас ни взеха на лагер край летище Крумово. и там
провеждахме занятията, докато не ме изключиха заради издънка. Използвах
ситуацията и се качих тайно, без знанието на инструктури и командири, с
батковците по-напреднали и направих скок от 2000м. Естествено че бях
разкрит още при излитането на самолета и на земята бях предизвикал
страшна паника и шаш.
Но докато се съобщи на пилота, ние направихме скока. После долу с
джипката ме чакаше нашия инструктор един дебел оз л-т Олег
Гюрджийски-Бирата. И.... не е трудо да се сетят всички какво последва. "Ей момченце, ще станеш на
шицел бе!!!... а мен ще ме дадат директно на военен прокурор" ....и така
бях изключен, отписан, ...После Обаче ме реабилитираха и тази хлапашка
постъпка не се взе под внимание при кандидастватео ми в Долна
Митрополия. После, в началото на 90те летях на безмоторен планер от тези
полските Янтар-28, имам и летателни часове на малки спорни самолети Zlin
55 и Vilga. но с парашут така и не ми се позволи повече да скоча. Сега
трябва да изкарам опреснителен курс и да си взема бривета(разрешителното)
Само понякога се питам какво ли прави днес моят инструктор - Олег по
прякор Бирата.
Да викне пак гръмогласно: "Школник, Влашев, бегом марш при
мен!"...:)))))))))
За по-любопитните, малко техническа информация.
Този забележителен самолет за първи път се издига във въздуха през
1977г, но и до ден днешен базовият му вариант (В 9-12) остава един от
най добрите изтребители в света. По новата модификация МиГ - 29С(С 9-13)
влиза в серийно производство в края на 80те години. И все още е на
върха в първото десетилетие на нашия век. Тайната на дълголетието на
МиГ-29 (Fulcrum по натовските стандарти) се крие в огромния потенциал за
развитие, заложен в конструкцията. Вариантът МиГ-29М(М9-15) с променлив
вектор на тягата, конструкторите от ВПК МАПО опредлеят като най
съвършенния лек многоцелеви изтребител в света. Той отдавна е на
въорженеие и в НАТО, след обединението на Германия. С него оперира 73то
тактическо авиокрило на Луфтвафе. Преимуществата на механичната система
за управление са висока надежност, простота и бързо действие (При МиГ
не е въведена електодистанционната система за управление Fly by wire).
Последната е много важна при воденето на маневрен въздушен бой.
Системата осигурява управление на самолета в скоростния диапазаон от 0
(при изпълнение на фигурата Камбана) до 2 500км/ч . с ограничение на
опасните режими. Превъзходните летателни характеристики и компановката
на кабината намаляват неколкократно работното натоварване на пилота в
сравнение с това на по стари модели Миг-21 и
МиГ-23 (натоварване от от 8 до 11 g).
Ето и някои конструктивни особености: Интегрална аеродинамична
компановка в съчетание с два мощни двигателя с подвижни сопла, тя
осигурява невероятна маневреност. Друго авнгардно решение е системата за
защита на двигателите от попадане на външни предмети по време на
работата им на земята. След запуск входовете на въздухозаборниците се
затварят автоматично и двигателите се захранват с въздух, постъпващ през
створки, разположени в горната част на наплавите (силно стреловидни
удължения в предната част на крилата). При излитане, когато се достигне
скорост 200км/ч и носовият колесник се отлепи от земята,
въздухозаборниците автоматично преминават в нормален режим на работа.
При кацане процесът се повтаря в обратен ред. Благодарение на тази
система МиГ-29 може да излита и каца на лошо подготвени летища, без
опасност да повреди двигателите си.
Самолетът използва 2 туроборекативни двуконтурни двигателя с форсаж
РД-33.
Максимална тяга - 49.4kN без и 81.4kN при форсаж.
Макс. скорост - 2500км/ч (при земята 1600км/ч)
Максимално число М - 2.4 (2.4 пъти по бърз от звука)
Практически таван - 19000м.
Далечина на полета - 1500км
С допълнителни комформни (подкрилни)резвоари - 2900км
Прицелно навигационен комплекс:
РЛПК-29, построена на базата на мощен импулсно-доплеров радар НО19 с
цифров процесор далечина на откриване на цел 100км. В режим "обзор"
радрът може едновременно да следи 10 цели и да захваща една от тях като я
обстрелва с ракета клас въздух-въздух Р-27 или Р-73.
Втората прицелна подсистема включва КОЛС (квантова оптико
електронна станция), съставена от лазарен далекомер и автономна нашлемна
система за целеуказване. Когато летецът завърти глава към целта, която
се намира пред неговия самолет, към нея се завъртат и захващат
топлинните глави за самонасочване (ТГС) на ракетите Р-27 и Р-73., след
което могат да бъдат веднага изстреляни, без да има нужда самолетът да
насочи своя нос към целта.
В Заключение искам да кажа че самолетът дава възможност на пилота
да прави с него всичко, което пожелае. Но не трябва да се забравя, че
МиГ-29 е много силно оръжие. Към неговите свойства, аеродинамика и
тяговъоръженост е нужно да се отнасяме на Вие! Зад покупващата простота
се крие мощ, която през цялото време трябва да се държи умело в ръце.
Трябва винаги да се помни, че възможностите на летеца не са безпределнии
и са по-ниски от тези на самолета.
източник: специализирана руска литерура
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата