Не мога да намеря моя хербарий, но помня как в последния ден на почивката ни в Созопол с мама ходихме на скалите и с последното къпане във водата извадихме зелено и кафяво водорасло. Оставихме ги първо на един вестник да изсъхнат и после в книгата, дето мама четеше. В София вече се заех да лепя събраното и да го описвам - май в същия скицник ;) Другарката много се впечатли от моите водорасли, защото никой друг не се беше сетил да изсуши водорасли.

Чудесна статия, Тишо!

Ще предам... трънки! Дали ще минат за хербарий?

👏 Страхотноооо!Мисля .че в 4 ти клас ни искаха хербарии,а може и в 5 ти де било,но си спомням,че на моя му бях бродирала биквите върху панама и бях облицовала с нея един албум за снимки,от тези със черните страници и...другарката Лалева ми го взе и не ми го върна!Много ми беше жал за целия труд...

Има "Проверил:". Нещо като узаконяване 😄

Аз пък наскоро си намерих едни, които бях правил в студентските години.

Като ученик помня, че искаха и насекоми. Как се казваха сега де...еее , мързи ме да търся в интернет! Та помня лятото , че тичах по баирите с едно кепче и ловях всякакви интересни пеперуди и бръмбари. После с топлийка ги забучвах на парче стиропор и бяха много готини. Имах си и бръмбар рогач.

На нас ни искаха да подредим растенията по семейства- сенникоцветни, устоцветни и т.н. дори ни бяха дали списък с точните растения, които да подберем.
Страхотно, как се е съхранил този хербарий толкова дълго и то в такъв добър вид!!!

Оставаше да посегнат и на хербария ... Крадците, мисля аз, може да са крадци, но и те имат сърца 🙂

В седми клас имахме задължение да направим през лятната ваканция хербарий, но с насекоми. Върху платка от студопор се забождаха мухи, комари, бръмбари, пеперуди. Лошоте беше, че след като си ги забол трябва да си предвидил физиологичните процеси, които бяха по-различни от тези на пъхнатите между страниците растения. За целта платката обилно се дезодорираше с дезодорант *Жасмин* - хем хубаво мирише, хем консервираш експонатите.

А иначе показания хербарий е много хубав.

E-e-e-e-e, завиждам! На нас в у-ще зашо не ни искаха хербарии?

Какъв богат и съвестно подреден хербарий! 🌼 Хем научих от него някои неща. Браво за находката, Тишко! А това за трънките... 😁
Аз имам спомен, че всяка учебна година завършваше с поръчение да правим хербарий, пък аз на есен все отивах без такъв :))) Никога не събрах свястна колекция треволяк. И така и не научих нито тревите, нито дърветата... Иначе уроците по естествознание си ги пеех - устоцветни, розоцветни.., венчелистчета, чашелистчета, тичинки, близалце, плодник, коренова система... Гледаш го момичето - знае, като го питаш по урока - отговаря, а в действителност - пълен въздух
Със самата думичка "хербарий" се запознах в най-ранно детство. Сестра ми беше подредила своя между страниците на дебелата и голяма книга с твърди корици "Пътешествията на Гъливер". Мноооого обичах да я разгръщам - и заради картинките, и заради сушените растения вътре :))
Чудесна статия отново! Благодаря!

Много неща пазя, Цоне! Е, вярно е, че и доста са безвъзвратно изгубени. Колкото за трънките... Смятам, че не е достатъчно да се покажат само снимки. Няма да е интересно. Трябва да се разкаже някоя история покрай това...