Според мен повечето от оценките бяха за да се въведат правила и да се научи детето на тях, както и да уведоми родителите, ако има някакъв проблем с това. Възрастните добре разбират (особено тези които са били учители), кога оценките означават знание и кога друго. Реакцията на вашите в тази ситуация е била правилна.

Много ме впечатли реакцията на вашите 😄 . При нас, ако носех под петица по каквото и да било винаги ми се обрисуваше мрачно бъдеще и въобще беше драма. Извинявам се за тъпия въпрос, ама единицата влизаше ли в общия сбор оценки? Сега "нема лабаво", с електронните дневници, горките ученици.

Най-вероятно не е отбелязана в дневника..само в бележника.

Силве, родителите ми нямаха нищо против петиците. И все пак се стараех да им нося шестици. Единицата си беше нормална оценка и естествено участваше в балообразуването.
ssi каза:

АМИИИ...ЪЪЪЪ...И АЗ СЪМ ИМАЛ ЕДИНИЦА...ИМАШЕ КОНТРОЛНО...ТРАДИЦИОННОТО ЗА ПРОВЕРКА КОЙ Е ЧЕЛ НЕЩОТО КОЕТО ПРЕДСТОИ ДА СЕ ИЗУЧАВА ПО ЛИТЕРАТУРА...ТРЯБВАШЕ ДА ПРИБЕРЕМ КНИГИТЕ С ПРОИЗВЕДЕНИЯТА...РЕШИХ ЧЕ ДА ПРИБЕРА ТОМЪТ НА ВАЗОВ ПОД ЧИНА Е ДОСТАТЪЧНО...ИЗЛЕЗЕ,ЧЕ НЕ Е...ТРЯБВАЛО ДА Е В ЧАНТАТА... ВСИЧКИ ЗНАЕХА,ЧЕ СЪМ ЧЕЛ ТВОРБИТЕ И ТО НЕ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ,И ЧЕ ИЗОБЩО ИДЕЯТА,ЧЕ ЩЕ ПРЕПИСВАМ ПО ЛИТЕРАТУРА Е АБСУРДНА...НО ПРАВИЛАТА СА ЗА ВСИЧКИ...НЕ СПОРИХ,НАПИСАХ СИ САМ ЕДИНИЦАТА И ЗАНЕСОХ БЕЛЕЖНИКА ЗА ПОДПИС... ЕДИНИЦАТА Я ИМАШЕ САМО В БЕЛЕЖНИКА МИ... ЕДИН ВИД КАТО ДИСЦИПЛИНАРНА БЕЛЕЖКА...

ИЗОБЩО...МОЯТА ФИЛОСОФИЯ ТОГАВА,ПЪК И СЕГА КАТО УЧИТЕЛ И РОДИТЕЛ Е ЧЕ ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ И ЧЕ УЧЕНИК БЕЗ ДВОЙКА И ВОЙНИК БЕЗ АРЕСТ - НИЩО НЕ СА...УЖ БЯХ ДЕБЕЛ,ОЧИЛАТ ОТЛИЧНИК И ПЕЕХ В ХОРА... АБЕ ПРИТЕСНИТЕЛЕН СМОТАНЯК,В ОБЩИ ЛИНИИ... АМА СЪМ СЧУПИЛ 4-5 ЧИФТА ОЧИЛА В МАЧОВЕ И ЮМРУЧНИ СХВАТКИ, ДВА ПЪТИ СЪМ СТРИГАН В УЧИЛИЩЕ(ЗА КАЗАРМАТА ДА НЕ ГОВОРИМ КОЛКО ПЪТИ...УВОЛНИХ СЕ ОСТРИГАН НУЛА НОМЕР...И ТАКА СЕ ЗАВЪРНАХ В УЧИЛИЩЕ...ОСТРИГАН ДРУЖИНЕН РЪКОВОДИТЕЛ...МАЛИИИИЙ...)И ИМАМ ОЦЕНКИ ВСЯКАКВИ - ВКЛЮЧИТЕЛНО ДВОЙКИ И ЕДИНИЦИ...

Ааа, пишеха, пишеха единици в дневника - наистина много рядко: с очите си съм го виждал. И няма начин да не е влизало в крайната оценка. Мен на поразия ми пишеха 1 по "История": не че е оправдание, но така се ядосвах, че някой не знае, че започвах с пълен глас да обяснявам и естествено... Мисля, че пишеха 1 и ако те хванат да преписваш. Всъщност май е било до учителя.

Не помня да са писали единици, само заплашваха. Страх ни беше от двойките всъщност.
Аз се чувствах задължена да подсказвам. Така де, тогава на мода беше "другарската взаимопомощ". В прогимназията се събираше почти целият клас в къщи да решаваме задачи. Ставаше нещо като купон. Решавахме задачи в къщи и в гимназията, но в по-малък състав - колкото може да поеме кухнята, защото задължително се обядваше. Храна по онова време имаше достатъчно и никога в къщи не еставало въпрос защо свършва толкова бързо.По време на класни и контролни решавах задачите на двете групи, за да могат всички да препишат.
Подобна случка с домашно мога да разкажа и аз. Нямаше последици, освен яростта, която изпитах към един съученик. Учителката ни по английски /това става в гимназията/ имаше навика да минава край чиновете да види дали всички са с домашни. Не ги разписваше. После питаше има ли желаещ да прочете домашното си, ако няма - тя посочваше. Един съученик от съседен клас ме помоли да му дам тетрадката си. Смени подвързията и готово. Техният час беше преди нашия. Когато ми върна тетрадката в междучасието, каза: "Супер съчинение. Много ми хареса и вдигнах ръка да го прочета." Аз изумях. Не казах нищо. Молех се да ме вдигнат да си прочета домашното - щеше да стане ясно кой го е писал, учителката си имаше много добра представа. Но не ме посочиха - може би някой е станал по желание, или са изпитали друг. Въпросният съученик стана психиатър. Явно добре ме е преценил на времето.
До днес помня гадното чувство, което изпитах тогава. Господ да им е на помощ на душевноболните в неговото отделение.

Сладури! Как ме развеселихте преди сън! 😁
Поздравления за единиците на bat_mitko и Влади! Получени са по много колоритен начин.
Regina, твоят съученик работи по призванието си, но сега предполагам често му се налага да пише оценки за пациентите си. 🙂

Браво на родителите ти, Гери! Моите по отношение на училището (а и в много други отношения) не проявяваха чувство за хумор. Всичко различно от шест беше повод за размисъл дали въобще някога ще стане човек от мен. Добре, че животът е мъдър и компенсира. Мен ме беше компенсирал с толкова заплесната учителка по немски в гимназията, че чак се чудехме наистина ли е разсеяна или си прави оглушки. Веднъж ни беше дала някакво съчинение за домашно. От целия клас само аз го бях написала и всичките ми 25 съученици го преписаха. Влиза учителката и казва на ученика, който седи най-близо до нея, да чете домашното. Ученикът го изчита, учителката кара следващия да чете... и така 26 пъти! 26 пъти изслуша едно и също съчинение, без да каже дума! А при това ние не спряхме да се кикотим през цялото време.

Страхотна случка!

И аз мога да разкажа нещо весело. В гимназията имахме най-обаятелната учителка по български език и литература, която можете да си представите! На всичкото отгоре много държеше на предмета си и на развитието на писмената реч и собственото мислене на учениците. Когато дойде време за класното за втория срок на 10-ти клас така се случи, че се наложи втория от определените два учебни часа да ни "пази" не тя, а друг учител. Естествено който можа - преписа. Когато нашата учителка ни връщаше проверените класни работи, започна с глас, изпълнен с огорчение:
- Ученици, не съм доволна от вашите класни работи! Някои от вас не само са преписвали, а са преписали цели пасажи по два пъти!
Последва бурен смях!