Ако щете вярвайте, но аз пък съм ходил на кръжок по цветарство! Не за друго, а щото една съученичка, която много харесвах, се беше записала там...

Редовно "упражнение" беше да ни завържат очите, да ни поднесат някакво миризливо растение, а ние да познаем точно какво е.

За мен всичко беше или "божур", или "здравец", макар че нито едното, нито другото успявах да позная, дори и да го гледах...

Трябва да е било преди 1989-а, т.е. 2-и или 3-и клас...

Надe, аз както писах съм ходила на кръжок по керамика към Двореца на пионерите, който по същността на това, което правехме си беше по грънчарство. Правехме вази, други грънци от глина - всички по наш собствен проект, който учителката одобряваше. Още си пазя бележника с проектите на вази - реализирани и не. И понеже не работеше грънчарското колело ги правехме на ръка - мисля и досега мога да направя на ръка идеална ваза. А и така не стигнахме до печенето и глазурата, защото пещта не работеше и тя, а и учителката ни каза, че и да работеше не й разрешавали да я ползва с децата (била съм 5-7 клас), защото грънците се пекат на 1000 градуса, ако помня правилно, а глазурата дори на 2000 или обратно и са забранявали явно от съображения за сигурност. Но пък учителката ни въведе в правенето на бижута от онази пластмаса, която като се пече се втвърдява. Всички сте виждали такава по малките фигурки на ръчно правени мартеници или брошки, които масово се продаваха след 90-та години от художниците на Кристал, поне в София. И сега има такива, но по-рядко. Тогава единият вид такава пластмаса беше чехска - модерит, а другата - по-лъскавата - ГДР-манска - суралин. Разликата беше, че чехската беше бяла и ние си правехме цветовете, а немската си беше на цветове. И двете трябваше да ти ги донесат от чужбина. Горкият ми баща, на какво беше подлаган, но още имам калъпи от модерита :) Печеше се в офикновена фурна и ставаха фантастични неща. Какви бижута и копчета съм си правила! Учителят по рисуване в училище веднъж ме обвини пред класа, че лъжа, че аз съм си правила гривната (щото и макраме си правех към някои и слагах маниста). Не повярва дори на свидетелствата на една съученичка, която ходеше с мен. И нея я обвини в лъжа. Сега се продава немска такава пластмаса по магазините за специализирани материали за художници. Май трябва да си направя нещо пак, много се затъжих!

Пак аз, извинете с кратък отговор за ТНТМ .( Колко съм ровила за него в Интернет по един друг повод, почти нищо няма! Та, в кратце:)

Нов момент е популяризирането на науката чрез системата от дружества за разпространение на знания, научните кръжоци и движението за Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ), създадено с постановление на Министерски съвет през 70-те години. След 1989 г. ТНТМ се трансформира във фондация "Еврика", под някаква форма Еврика мисля функционира и досега.

Аз си спомням годишни прегледи на ТНТМ в нашето училище поне от 5 клас (1984-85 г.), така че явно не е било за батковци :) Този ден не се учешеи поне в нашето училище се правеха различни състезания между хората от кръжоците и всеки който иска де се включи, с предварително записване къде ще участваш. В едната стая биология, в другата математика, в третата друго... Тези, които не участваха и не бяха жури можеха да ходят от стая в стая като наблюдатели - беше много интересно. Нещо като "Какво, къде, кога". Правеше се също изложба икебана, готварство... Аз помня, че шашнах кръжочниците от математиката (шашнах, защото бях дупката на класа по математика) като дадох за решение една логическа задача от едно старо руско издание "Занимательная математика" на дядо - математик, където имаше интересни логически задачи :) Нашият отбор спечели :)