Трябва да кажа,че прякорите не бяха съвсем невинни...  на мене  ми бяха лепнали прякор   катафалката  от  катастрофа която бях преживял, но аз бях цвете в сравнение с едно момиче , което бе удостоено с името  кошмара, понеже не беше особено красива   ...май не беше само розово нашето детство !!

И забавно и весело и малко носталгично ми става като чета тези историйки. Спомням си, че и аз имах детство, но за съжаление не в близкото минало. Изминаха толкова години от тогава, но и до сега си спомням всички прякори на съучениците си. И то по номера. Не, не, няма да ви отекчавам с дълъг списък от 35 имена и прякори, но не мога да пропусна Гейшата, Мърляча, Кълвача, Краставичката, Дългия, Сънчо, Гуспата, Бастуна, Стрелцов, Шейка, Мастиката, Мосюто, Милиционера, Патока. А и моето име, което си е най-обикновенното Стоян претърпя много трансформации през годините и хората. Бях и съм: Тече за леля ми; Тене за баба ми; Таки за свяко ми (от една македонска песен "Таки даскалот" понеже не ми се учеше много, много; за браточедките ми - Тенкис или Тенкиш (от  един филм "Капитанът на Тенкиш"); в училище бях Грундика ( за това, че имах такъв магнетофон и бях много навътре в музиката); с жена ми си викаме Гъче??? (няма нищо общо с глагола тъпче); за голяма част от гаджетата ми, сякаш се бяха наговаряли и си ме предаваха от една на друга заедно с името Теди (от героя в един филм Теди бойланд); за една по изключение може би бях Тициан; за друга бях Ян, а за една бях просто Куче; с брат  ми си викаме Бута, Бутка ( не е от павилион) или Буткаров; за всички приятели, колкото и детски да звучи съм просто Тенко или Тенка.  

Познавах Петела-боксьор и Коня-каратист. В махалата имахме един Гошо, на който викахме Ласкьо от "лъскав", защото ходеше с бръсната, т.е. лъскава глава. Това се трансформира в Лас Палмас, Лас Вегас и дори във Веласкес. Във випуска освен дежурните Дългия и Цайса имахме Гуджо и НанА. А моят детски прякор все още е в широка употреба, и дори тук ме наричате с него (е, не винаги уточняваха, че съм рошав) 😄 .
По-късно познавах едни братя Семката и Кукера. Майка им се дразнеше, когато ги търсят по телефона на прякори, само че твърде малко хора ги наричаха с паспортните им имена. Така, че когато някой позвъни у тях, редовният диалог беше:
- Се... тоест, (еди-кой) си може ли?
- Няма го.
- Добре де, а Ку... таковата... (еди-кой си)?

Александър...сега като се замисля за него, беше много свястно момче...ама тогава леко се накланяше в посока на зубърите.... Албатроса...беше най-високия в класа...мен, като втори по-височина - брата на Албатроса. Митко, най-добрия ми приятел (и до днес) имаше една тениска с един мотор и надпис отгоре "Мотокрос"...и всеки ден, когато я облечеше се изтъпанваше пред Албаторса (Алби, Трос, Тросляк), ухилваше му се мазно и му заявяваше "МотоТРОС!"... Сашо умираше от бяс... А на Митко, логично му викахме Митко Бомбата....той горкия и до днес си се занимава с взривни материали, плюс това има бая оръжейни патенти...

Имахме си и един Мартин...при него изумителното беше че Филипов (даскала ни по Физика в 6ти клас) му каза един ден "Мартине, иди и се подстрижи, мойто момче...като един Фигаро си рошав!". Вероятно ви е ясно вече, че това си му остана дори и след като завършихме 8ми клас и се разпиляхме по гимназии и техникуми....

Звездьо....Звезделин... Гергито (Георги) му измисли прякора - Ракетата

На Красьо от В клас така и не разбрах защо му викаха Шопа...срещнах го години след като завършихме...оказа се че а) и той си няма идея и б) няма нищо с шопите.

Да не забравя и "ГОЛЯМАТА ми любов" - Валя Семката. Аз бях втори или трети по височина в целия ни випуск (5 или 6 паралелки бяхме от по 32-35 човека)...а тя горката беше най-дребното фъстъче...но пък адски чаровна...На завършването ни, за първи и последен път танцувах с нея на Дунавски кът (Русе, парка)....ей такава двойка никога никой не е виждал :))))

Георги от нашия клас имаше вид на дребен, смачкан алкохолик, нищо че вероятно и до днес не е близвал алкохол... Гошо Дамаджаната...помня, че се бяхме срещнали кажи-речи 20тина години след като завършихме 8ми клас с бивши съученици..още и още си го наричаха така...

...и още хиляди..знайни и незнайни войни :)

Здравейте и от мен. Много хубава тема, замислих се за моите прякори. Не помня някой да ми е казвал нещо, но на моя приятелка и съученичка и лепнах прякор Петнист лакмус, защото ми се струваше смешно. Помня, че имахме в класа Коня, Мулето, Чушката, Козата, Грамадния, Жабата. Сякаш повечето епитети бяха лепвани на момчетата. И така си ги наричаме и до днес, когато се срещаме с бивши съученици :)

ИМАМЕ СИ ЗИКО,СЕГА И РУДИ КРОЛ... ДАВАЙ, КРООООЛ... 👏 ХВАНИ ДЯСНОТО(... ВСЪЩНОСТ В КЛАСИЧЕСКИЯ АЯКС РУУД КРОЛ БЕШЕ ЛЯВ БЕК,А НЕ ЦЕНТРАЛЕН ЗАЩИТНИК,КАКЪВТО СТАНА В КРАЯ НА КАРИЕРАТА СИ... 😏 ) КРИЛО...ТРЯБВА ДА СЕ ДОКОПАШ ДО ТОПКАТА ПРЕДИ НЕГО...

Привет, адашче! Аз открих този сайт покрай рецепта за сладки черешки хехе и се зачетох та дори се и регистрирах. Много весело е тук и приятно. За прякора не мога да не се включа с коментар, защото аз съм Надежда и прякора ми беше "Надежда с пукнатата вежда". Не съм била палава и не съм си пукала веждата дори, не знам от къде произлиза но го ненавиждах този прякор. Сега разбира се ми е смешно, дано съм разсмяла и теб 😄 Поздрави