Историята би могла да бъде много дълга. И трябва да стане такава по две
глупави причини, с един повод. Поводът е Индиана Джоунс, с който,
както и повечето от вас, се запознахме някъде към 1983/84, прощавайте за
грешката. Та тогава д-р Джоунс разлистваше една дебела книга и
обясняваше историята на кивота на едни ченгета от американското ДС. И
цялата любима нам и доволно позната история щеше да си остане ей там
някъде в кино "Сердика", ако някой от нашия клас не рèче, че в
понеделник, в американското посолство, в читалнята, ще дават
"Похитители на изчезналия кивот". Отидохме тогава, гледахме за 12 път
(поне) филма, взехме някоя и друга брошура, новият "Спектър" - онова
чудно списание, което посолството издаваше тогава, и си излязохме, като
от ДетМаг, доволни и щастливи. До момента, в който ни сгащи дежурният
милиционер и ни нахока кво дириме там, какви пионери сме, записа ни
имената (защо ли, нямаше последствия) и се закани, че ако ни види пак,
търа-търа. Повече не стъпих там. Този разказ прекъсвам тук, с леката
забележка и припомняне за пропускателния режим в американско посолство
сега. Една вяра и един мит, фссст.
Та д-р Джоунс разлисти книгата и заразказва едни чудеса, едни
истории, едни такива, дето ми бяха колкото непонятни, толкова и
интересни. Разбра се, че в историята е залегнала Библията и какво
последва - "Мамо, искам Библия!!!". И понеже Мама имаше познат
свещеник, реши жената да не ми троши хатъра, попита го - да купи една
Библия - да чете малкия келеш. Отговорът на Дядо Поп не беше директно
отрицателен, обаче имаше някакви сложни условности и (!) фразата - "Той
няма да разбере нищо". А сега де, на 11 да ти кажат, че няма да
разбереш нещо, ако гориш за него, лошо. Продължавам да мрънкам, виждаме
се с Дядо Поп, показва ми той Библия, гледам аз, верно - нищо не
разбирам - малшанса ми беше, че попаднах на генеалогичните списъци,
които се съмнявам, че и голям човек чете. Ама вика Дядо ти Поп - има
една адаптирана книжка, с преразказана Библия за деца - по-леки
текстове, по-ясна ще ти стане историята в Голямата Книга, пък и за
Църквата има едно друго. Казваше се "Нашата Вяра". И всичко си остана
някъде там - в 1984. Аз периодично си чешех крастата по древна история,
слушах си Евангелието на Великден по ББС, и някъде към 1990, когато
трябваше да решавам какво да уча насетне, си спомних за митовете за
Духовната Академия, какво сериозно образование дава, колко много неща
се учат и си направих избора. Ама трябваха книжки, които Библиотека за
Ученика не издаваше. Събрах оттук, оттам - нещата вече бяха други и
последва една друга история, която няма нищо общо с Триноско. Второто фссст...
И сега, деца, пускам тук няколко снимки от Книги, погледнете
годините - точно тогава, когато съм ги търсел, ги е имало. Имало ги е
през цялото време, докато сме расли. Имало е къде да прочетем всичко и
да знаем - не друго, а Триноско какви ги е бърборел.
Понеже не съм сигурен доколко се четат годините, за всеки случай:
Библия 1982 г - 2ро Синодално издание, след 1924 (може и да греша, но е там някъде):
Нашата вяра 1986 г - 4то (!) издание:
Православен катехизис 1985 г - това е като устава на ДКМС за Православието:
И страничка от Букварчето на Триноско - Кратък псалтикиен възкресник - за по-любопитните:
|
