Нашата Вяра
21-09-2009, 20:39. : mchukanov
Посвещава се на джуджето Триноско!
Историята би могла да бъде много дълга. И трябва да стане такава по две глупави причини, с един повод. Поводът е Индиана Джоунс, с който, както и повечето от вас, се запознахме някъде към 1983/84, прощавайте за грешката. Та тогава д-р Джоунс разлистваше една дебела книга и обясняваше историята на кивота на едни ченгета от американското ДС. И цялата любима нам и доволно позната история щеше да си остане ей там някъде в кино "Сердика", ако някой от нашия клас не рèче, че в понеделник, в американското посолство, в читалнята, ще дават "Похитители на изчезналия кивот". Отидохме тогава, гледахме за 12 път (поне) филма, взехме някоя и друга брошура, новият "Спектър" - онова чудно списание, което посолството издаваше тогава, и си излязохме, като от ДетМаг, доволни и щастливи. До момента, в който ни сгащи дежурният милиционер и ни нахока кво дириме там, какви пионери сме, записа ни имената (защо ли, нямаше последствия) и се закани, че ако ни види пак, търа-търа. Повече не стъпих там. Този разказ прекъсвам тук, с леката забележка и припомняне за пропускателния режим в американско посолство сега. Една вяра и един мит, фссст.
Та д-р Джоунс разлисти книгата и заразказва едни чудеса, едни истории, едни такива, дето ми бяха колкото непонятни, толкова и интересни. Разбра се, че в историята е залегнала Библията и какво последва - "Мамо, искам Библия!!!". И понеже Мама имаше познат свещеник, реши жената да не ми троши хатъра, попита го - да купи една Библия - да чете малкия келеш. Отговорът на Дядо Поп не беше директно отрицателен, обаче имаше някакви сложни условности и (!) фразата - "Той няма да разбере нищо". А сега де, на 11 да ти кажат, че няма да разбереш нещо, ако гориш за него, лошо. Продължавам да мрънкам, виждаме се с Дядо Поп, показва ми той Библия, гледам аз, верно - нищо не разбирам - малшанса ми беше, че попаднах на генеалогичните списъци, които се съмнявам, че и голям човек чете. Ама вика Дядо ти Поп - има една адаптирана книжка, с преразказана Библия за деца - по-леки текстове, по-ясна ще ти стане историята в Голямата Книга, пък и за Църквата има едно друго. Казваше се "Нашата Вяра". И всичко си остана някъде там - в 1984. Аз периодично си чешех крастата по древна история, слушах си Евангелието на Великден по ББС, и някъде към 1990, когато трябваше да решавам какво да уча насетне, си спомних за митовете за Духовната Академия, какво сериозно образование дава, колко много неща се учат и си направих избора. Ама трябваха книжки, които Библиотека за Ученика не издаваше. Събрах оттук, оттам - нещата вече бяха други и последва една друга история, която няма нищо общо с Триноско. Второто фссст...
И сега, деца, пускам тук няколко снимки от Книги, погледнете годините - точно тогава, когато съм ги търсел, ги е имало. Имало ги е през цялото време, докато сме расли. Имало е къде да прочетем всичко и да знаем - не друго, а Триноско какви ги е бърборел.
Понеже не съм сигурен доколко се четат годините, за всеки случай:
Библия 1982 г - 2ро Синодално издание, след 1924 (може и да греша, но е там някъде):
