Сега ако има някой да пусне и една снимка на първия си учебен ден... 😁

Всичко първо е красиво.
Първа песен, първи час.
Ала няма по-щастливо
от детето в първи клас.

Чанта - люлка за буквара
и боички за дъга.
Утрото врата отваря
и ме води за ръка.

Бронзово звънче разсмива
всички птичета край нас.
Вижте колко е красиво
да отиваш в първи клас.

ЦЪК 

  Еееех, Другарката Белчева
... и портрета на стената - един Голям Георги Димитров. На Втория Учебен Ден ни четоха от книжката "Сърце за всички"

Жалко, че в момента не съм родния дом. Снимки от първия учебен ден нямам, но имам диапозитиви. Татко ме е "щракнал" заедно със съученичката , която биеше звънеца, а аз рецитирам:

Здравствуй, школа!

Мы дошкольниками были,
Мы ходили в детский сад.
Мы из глины мастерили
И лошадок и зайчат...

А теперь, а теперь
Открывай нам, школа, дверь!
Принимай  школа нас,
Принимай в Первый класс!

Стихотворението е руско, понеже майка ми преподаваше руски език и ме беше научила на няколко детски стихове и песнички.
А иначе днес имам своеобразен юбилей - 25 години, откакто съм прекрачила прага на родното училище! 😄
ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН НА ВСИЧКИ!!!

Брей, имало наблюдателни дечица все още. 👏

Честит Първи учебен ден!!!
Въпреки, че отдавна минаха времената на моите ученически години и досега
на 15-ти септември се чувствам празнично и със завист гледам пременените деца с букети в ръце, които с вълнение и възбуда бързат към училищния двор.
И днес като мина край моето първо училище нещо в мен трепва и ме изпълва с
много спомени - най-вече за първата учителка - другарката Трайкова.
Дано и днес всички ученици и учители се чувстват празнично!

Честит празник и от мен!
Сутринта като тръгвах за работа и видях децата пременени и с букети в ръце и ведхага се сетих за моята класна - г-жа Манева. Звъннах и да и честитя празника. Сигурно на нея и стана приятно, а аз как се развълнувах - добре, че ходя на работа  с колата, че да скрия издайниците. Ех спомени, спомени!

Другарката Стойчева... първи клас в кварталното училище, децата от класа се познаваха още от детската градина, а аз бях хем изтърсака, хем бях "нова". Добре, че беше съседчето от осмия етаж, да имам поне един познат.


Зико

Ето снимки, сега виждам поръчката:

http://images21.snimka.bg/004361129.jpg

http://images21.snimka.bg/004360900-big.jpg

За мен пък, първият учебен ден е бил и е двойно-вълнуващ, защото мама има рожден ден. Помня, че се получи такава смешка (щото съм си "блейка" още от дете), в 3 клас. Подготвил се бях аз (явно с помощта на татко) с двата букета от карамфили (не ги харесвах много тогава тия цветя, но в градчето ни  нямаше голям избор какво да закупиш, въпреки че можеше - тъй да се каже -  да приемеш избора да си пооткраднеш розички от булеварда). Бях си взел и картички и много старателно ги надписах (можете да си представите старанието ми, като ви кажа, че до 8 клас за разчитането на почерка ми беше необходим специалист - графолог, а картичките са се четяли). Естествено не помня, какво точно е писало на тия ми ти картички, но са започвали  с нещо подобно: "Мила мамо,..." и "Скъпа другарко учиителко...". Мисля, че съм ги писал внимателно дълго време вечерта преди 15-ти. Самите букети бяха абсолютно еднакви... Мисля, че се досещате какво е станало: на следващия ден радостно връчих на мама единия букет, малко по-късно на другарката ми. Разменени букети! Сигурно са останали много развеселени - то бива-бива обич, но да наричаш другарката си "мамо", а пък майка си "другарко учителко"  😄

Честит първи учебен ден на всички другарчета учиници - бивши и настоящи!
Специални поздравления и за всички учители от нашия сайт, да им е спорна учебната година - каквото и да значи това!
Моят най-първи учебен ден беше с другарката Венциславова. Разкошен човек беше, а и все още е, много я обичах.
Иии ако някой има идеи как да се справи с прехода ваканция-училище най-плавно, да ги дава насам. Приемам всякакви.

Админ,😁 така другарката май е останала трогната, че букетът и е като този на майка ти.
А как беше тази руската песничка: "... То ли еще будет, ой-ой-ой"?

Честито, мили другарчета! Страхотен ден! Винаги ми е празнично на него! И да са живи и здрави всички учители!

Наскоро с мама намерихме листчето, вероятно от тържеството по повод първия ми 15-ти септември... На него пишеше (цитирам по памет): "Мамо, ти ще помниш дълго онзи 15-ти септември, в който малко момиченце с дълги плитки прекрачи прага на родното училище..." Мама сигурно помни, а моите спомени стигат до плисираната пола, бялата жилетка, другарките Даскалова и Божинова... и бате Мони - съседът, който тогава беше осмокласник и който ме заведе до класната стая (такава беше традицията)... А иначе от първите учебни дни помня Снежанка, с която заедно бяхме в детската градина и правехме планове как да се върнем там, защото ни идваше много по цял ден в училище... И още, как аз, иначе доста кротко дете, заведох целия клас вкъщи да рисуваме с водни бои... Мама сигурно помни и това:)

ROSALINI, ти ме подсети, че имах и аз костюмче с плисирана поличка и сако, ама какво сако! - с джобче, на което имаше брошка ЧЕРЕШКИ . Пластмасови черешки с две листенца и три плодчета, очите ми бяха все в тях 😏

http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=2828

Кате, ето тук са черешките, намерени и снимани от Тивесто.

Добавих снимки от личния архив (е, този на брат му по-точно) на BOYSTAЗ. Нека той разясни историята им . На пръв поглед се "усеща" динамиката на този ден и оживлението е видно. Къде е главния герой тук, BOYSTAЗ?

DONADDT, те са ,те са! Апредставете си ги как греят върху черното джобче ?! И плетената на една кука якичка, пришита върху тази на бялата блузка (тогава не я харесвах, защото бе "домашно изработена") и разбира се, смъKващият се памучен бял чоропогаЩник, и лачените обувки, дето убиваха, защото бяха новички:)))))

За съжаление на мен няма кой да ми припомни първия учебен ден, затова помня само онова, което е останало в моите спомени. Ясно помня как бях облечена - с бяла памучна блуза, с дълга плисирана карирана пола с две дебели презрамки, подобна на тази от снимката на Гамина (ако не е и същата). Майка ми я беше ушила и ми беше любима. После дълго я носих, като по-голяма - вече без презрамките и по-къса, разбира се. Отгоре бях с кремава жилетка, ръчно изплетена от баба ми. Омразният бял чорапогащник съпътстваше "кукленските" черни обувки, които май бяха изпратени от някой специално за случая. Помня, че объркахме стаите и затова влязох последна в класната стая. Другарката ми се усмихна и ме сложи на единственото свободно място - на първия чин до катедрата. Така от първия учебен ден помня само другарката Яначкова, защото не смеех да се обърна да огледам децата. Не знаех къде се намирам и исках да избягам. После разбира се ми мина. Обичах миризмата на учебниците и тетрадките. Отначало пишех с лявата ръка, но после баба ми ме накара да държа химикалката в дясната и така до ден днешен пиша с дясната, а повечето неща правя с лявата. Помня дебелата бяла врата на класната стая и тежкото й затваряне, след втория звънец. Обичах да ходя на училище. Известен брой години по-късно същата учителка посрещна моите деца в същото училище. Имам чувството, че тя не се е променила - изглежда, заради благата усмивка на лицето й.

И при мен стана така, Милена! Бях принуден насила да пиша с дясната ръка. Сега мога да пиша и с двете. Определени неща по-добре ги правя с лявата. Личи си, че сме от една зодия. От първия учебен ден нямам много спомени. Бях седнал на първия чин и с голям интерес разглеждах учебниците, докато останалите бяха вперили поглед в другарката.