Да, рожденичка съм и реших да празнувам с всички вас! Всъщност моите рождени дни са започнали така...

 А първият ми подарък навярно е бил този... 

Първите ми съзнателни спомени от тези специални дни са все с децата от махалата. По- ясно си спомням и някои морски рождени дни с мама, татко и кака. Имам смътни спомени от детската градина, че в нашата група имаше едно момченце Стойчо, родено като мен на 16 август. През лятото правеха сборни групи и ми се струва, че нямаше толкова деца, колкото през другото време. Имам една единствена снимка от рожден ден в детската градина...

 Аз съм отляво с любимата си мантичка с бродирана калинка. По средата е Борето/Боряна/, която подозирам е главният виновник за снимката. И трите сме рожденички, но само Борето е по-официална. 😊 Отдясно е Добринка от по-горна група. Името й го свързвам със сърната Добринка от Френски приказки. Наредени сме като аптекарски шишета и не изглеждаме много весели. 😄Повечето ми подаръци бяха книжки, на които много се радвах. Една от тях получих в детската градина, когато бях на 6... 

А тази е от сестра ми и братовчедка ми, но е надписана от мама... 😉

 Нашите рождени дни не се нуждаеха от специално място и аниматори.С лудориите и забавленията се справяхме и самички. Няма да забравя оня рожден ден, на който събрах отново децата от махалата и беше такава веселба и така лудяхме, че чак пердето беше скъсано, а сандвичи имаше и на терасата. 😄И получавах много книжки... 

 Тук някой е бъркал Ф и Ш. 😜Ето и Пресито идва с книжка! 

А кака Наси и кака Цени така красиво са ми надписали книжката...

А един от най-хубавите ми морски рождени дни беше в Мичурин.Ставах на 9. Бяхме на квартира, а дъщерята на хазяите беше по-голяма от мен и се казваше Ирина. Виках й кака Ирина. Тя разбра един ден по-късно/17 август/, че съм имала рожден ден и пристигна с книжка в ръка... 

 Вечерта на 16 август бях с мама, татко и кака на ресторант.Спомням си, че бяхме на една маса с едни немци/ако не се лъжа / и татко успя да им обясни, че имам рожден ден. Единият от тях носеше една много сладка кожена чантичка, в която навярно имаше лични вещи. Чантичката в свито положение приличаше на малък ромб, а като се разтвореше ставаше като кръг от бели и кафяви шарки. Имаше две върви за дръжки, на върха на които имаше бяла и кафява кожена финтифлюшка с ресни. Човекът си извади нещата и ми я подари. За съжаление май е останала в детството. А мама, татко и кака ми подариха познайте какво...? Книжка! 😄Моята не е открита засега, затова прилагам от нета... 

 Разбира се нашите рождени дни не минаваха и без грамофонни плочи... 

 Ех, че се отплеснах с тези подаръци!Я, тортата е тук! 

  Ето слагам и свещичките! 

  И безалкохолно има за всички! 

 Сигурна съм, че с вас ме очаква най-щастливия рожден ден! Наздраве с лимонада! 😄