Много любима плоча!!! Винаги огладнявах от нея.
От "Златното момиче" - огладнявах и от двата вида питки: от най-чисто бяло брашънце за лошата сестра и от пепел за добрата.
От "Клин чорба" - най-много огладнявах от клина.
От "Момче и вятър" - от "кърпичке, дай да ям печено пиле" и "бяла питка с мед и масло". Даже карах баба ми /или май майка ми/ да ми прави "бяла питка с мед и масло", а тя ми намазваше дебело филия хляб и ме убеждаваше, че е същото. Пък мед хич не обичах.
А в "Куцото петле" имам любима реплика: "Царят излязъл съвсем от кожата си." 🤪
😁
Много, много любима плоча!

Хихихи Цоне,
Дори само като видях обложката и огладнях! И до днес ми се яде клин чорба, но така и никъде не успях да я намеря. 😁
Благодаря за плочата, с удоволствие ще я изслушам!

Марулчице, ставай да ходим за клин. Знам един. В "Белоснежка и Червенорозка", дето лошото джудже тъкмо да заклини процепа на дървото, което щяло да нацепи за зимата, и процепът "прас", затворил се и му защипал брадата.
Надявам се този клин да не е много стар, като онзи на бабата в приказката по-горе, и да уври по-лесно.
В приказката, преди да разбера какво значи "клин", чувах от бабата да казва "кАлин". Брех, какъв е пък този Калин, се чудех. После чувах правилното "клин" и си представях... долнище на анцуг, от онези, дето отдолу на крачола имат парченце плат, което остава под стъпалото. 😉 Направо да се чудиш, какво варят тези хора, че и сърбат сладко, сладко, да ми се дояде. Като тези. /Ако не зареди, отидете на 13:05/

Цонка,

И аз навремето се чудих, кой е този "кАлин". Мислех си, да не би да са хванали някой Калин да го натъпчат в тенджерата 😄