Боже,  колко сълзи съм проляла за този Янко! "Пазачът на фара" ми е избледняла в съзнанието ми, но съдбата на Янко Музикантът за дълго време беше за мен олицетворението са световната несправедливост и силата на Злото. И защо ли изведнъж сега ми се размерджеляви из паметта, че Янко Музикънтът присъстваше в моята читанка за 4 клас. Някой от родените в ранните 60те да си спомня? Все не мога да изчисля кога смениха учебниците през 70те. Но знам със сигурност, че сестра ми, която е родена 1968, (аз съм 1962) учеше по други учебници, които се задържаха много дълго, може би 10на години.

 И аз имам "Янко музикантът", ама с други илюстрации.
Павлинке, и в моята читанка присъстваше, ама не си спомням за кой клас. До колкото се сещам беше пети, ама не съм сигурна. Обаче аз съм набор 79, но тръгнах на училище на 6 години, т. е. да се брои набор 78. Явно по-късно пак са го върнали в учебната програма.

Хенрих Сенкевич, той май беше автор и на романа "Потоп".
Аз имах книжка по ново издание - с Янко Музикантът, Ангелът и още едно за индианско племе избито при колонизирането на Америка(забравих му заглавието), но всичките едно от друго по-тъжни...

В първия коментар ме бяха връхлетяли спомените за Янко, та забравих да споделя, че Хенрих Сенкевич е един любимите ми писатели от детството и ранната младост. Да, Анакин, "Потоп", е вторият исторически роман от трилогията на Сенкевич за полската история. "С огън и меч", "Потоп" и "Пан Володиовски" му създават ореола на полския Уолтър Скот. "Quo vadis" с всичките ужаси от Нероновия Рим не можа да ме хване, но шедьовърът на Сенкевич "Кръстоносци" и до сега ми е един от любимите исторически романи.
Въпреки това за мен той си остава първо и преди всичко един от "моите" детски писатели. Първите ми представи за Африка, лоши араби, отвличания, бягство, джунглата, негърските племена - всичко това от "Стас и Нели". Излиза, че съм я чела по време на лятната ваканция от 3 за 4, или следващата година, защото сега си спомних, че много се учудих в училище като обсъждахме "Янко Музиканта", че един и същи писател може да напише толкова авантюристична и на места смешна книга като "Стас и Нели" и толкова тъжен разказ като Янко.

Мдам.. а аз имах съученик на име Янко, на всичкото отгоре си беше и музикант, всички у тях бяха, и сега това си работи. Та момчето си беше направо гордо, че за него има книга написана:):):)

"Кръстоносци"! Благодаря, че ми я напомни, Павлина! Аз я четох вече като студентка, в една сесия (че кога иначе), и бях по детски възхитена от полските рицари. Между другото, статистиката на полските библиотеки показва, че най-заеманата книга по време на Втората световна война е именно "Кръстоносци".