Годината е някъде около 87-88-ма. Пътуваме с Майка ми за Плевен. Отиваме на пазар.
Когато пристигнахме на пазара, Майка ми паркира шкодата до един тротоар и понеже, не обичам да се шматкам из щандове и лафки, които ни най-малко не ме интересуват, аз останах да стоя в колата и да я пазя, а тя тръгна на обиколка.
Аз естествено се настаних на шофьорското място и започнах да си мечтая. След неизвестно време ми стана скучно и излязох от колата, като останах до затворената врата отвън. Оглеждах с любопитство хората, които минаваха, когато с периферното си зрение усетих някакво раздвижване в небето на северозапад.
Винаги съм се радвал на периферното си зрение. Още от малък исках да стана ловец като Дядо. Много време прекарвах сред природата и понякога стоях, без да се движа с часове. Придобих някакви навици, ако нещо мръдне, дори и най-малкото, в полезрението ми, и веднага го фиксирах с поглед. Постепенно се научих, ако има много движещи се неща, да игнорирам нормалните неинтересуващи ме движения и да забелязвам слаби нови раздвижвания.
Обърнах се автоматично и видях нещо, което се движеше с непостоянна скорост в небето. Представете си плоча, нагрята от слънцето и изметната. Това нещо приличаше на такава плоча, само, че беше сиво. Въртеше се с около 1 оборот на секунда-две около оста си. Времето беше ясно, като тук-там имаше неголеми облачета. В началото помислих, че е някакъв странен облак, но веднага осъзнах, че имаше контрастни очертания.
Внезапно "нещото" се стрелна светкавично, направи дъга, мина зад един облак и остана да виси на една място далеч от облака, като продължаваше да се върти и "гъчи".
Цялото "представление" продължи около 5 минути, през които аз около 10 пъти отдръпвах поглед от него и оглеждах хората, минаващи около мен, с надеждата още някой да се загледа. По едно време ми се искаше да тръгна сред тълпата и да питам "виждате ли това, което виждам и аз". Беше ме срам да заговарям непознати и бързо ми се изпари желанието да спирам някого. Продължих да си наблюдавам странното приличащо на огъната плоча нещо, докато то плавно се скри зад баирите на кв.Сторгозия. Около половин час наблюдавах небето с надеждата пак да се появи, но напразно. Така и не казах на Майка ми (или поне не си спомням).
И до днес нямам обяснение. Всъщност, като се разрови човек из интернет, се оказва, че много неща, случващи се около нас и случвали се някога, ..нямат обяснение. Това беше мое лично изживяване. Дали пък на вас не се е слувало нещо, което да не можете да си обясните???

п.п. Снимката взех от интернет и няма общо с това което видях. Надявам се автора и да не ми се сърди!