Подобна "канадка" имах и аз. Само че на моето "нещо" му викаха "шуба" или "полу-шуба" и беше бледо бежово. С такива ходехме и момичета, и момчета... Помня отлично вечерта, когато се сдобих с това облекло.
Трябва да съм била към трети клас. Помня, че началната ми учителка, като ме видя на следващия ден с новата шуба възкликна: "Я, Цоне, на тебе най-сетне ти купили ново... /не помня как го нарече/". Чудно, аз дотогава си ходех с едно късичко карирано бодливо вълнено палтенце и много си го харесвах /за разлика от бодливия панталон/.
Та за шубата: посрещат ме след часовете мама и татко - чудо небивало - голяма радост!!! Отиваме тримата в детско-юношеския магазин, на втория му етаж, да ми купуват шуба. А вътре - поне десет реда с такива шуби. И все в бежово и жълто. В магазина светят жълти крушки и цялата атмосфера е някак празнично предновогодишно жълта. Избираме шуба. На мен ми се виждат момчешки, ама не смея да кажа нищо, зер такава радост ме е сполетяла, да не я развалям. Бърка татко ми да плаща - няма достатъчно пари. Оставя ни с майка ми в магазина и хуква към къщи. Там заключено. Баба ми духнала нанякъде. Бърка за ключ - и ключ няма. В тоз момент от работа се прибира съседът от четвъртия етаж чичо Васко. Баща ми му споделя набързо проблема си, а онзи най-любезно му предлага недостигащите пари. Баща ми се връща в магазина и покупката е направена. По-късно заемът е върнат на съседа и всички сме щастливи.
Ха, даже и снимката си с тая шуба намерих - тъкмо я разглеждам. Там сме махалата с шейните насред баира. Хич не я обичах тая дреха. Имаше подплата и баба ми като ми наденеше четири пуловера под нея - ставах като пумпал и движенията ми бяха силно затруднени.
Ееех... Детски неволи.