Главна » Специални проекти » Детски мъдрости » Отново за: Детските заблуди или
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (2)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
Отново за: Детските заблуди или
31-01-2012, 16:21 | Автор: beboran | Категория: Специални проекти / Детски мъдрости
Сетих се да ви разкажа за нещо, за което и до ден днешен ме бъзикат приятелите. Предполагам и на вас ще ви бъде интересно и забавно.
Когато бях малка, семейството ми не беше от най-заможните (то пък кой ли е бил) и при едно гостуване на наш познат - чичо Пешо - Американеца (познайте откъде идва този прякор), който редовно ходеше в Америка да работи и да изкарва много пари, с които купуваше коли, които никой не е виждал (Олдсмобил). По време на гостуването ни, ми беше сервирана чиния с "ролца от раци и бекон". И тъй като никога не бях чувала тези думички - за ролцата от раци се досетих, че става дума за рачешко месо (не ми беше съвсем ясно какво точно е ролцето,но...) ... Но с детското си мозъче направих сложното умозакючение, че след като се сервира с раци, въпросния бекон ще да е някакво морско животно. Същевременно самата дума бе-кон ме караше да си мисля, че самото животно има нещо общо във външния си вид с кон... Ще се опитам да нарисувам представата си за митичното създание бекон... и ще я публикувам,тези дни.
Години наред (реално погледнато много години изминаха) аз си живеех с представата за бекона, който е животно..., тъй като не пазарувах и не готвех (а и съм почти сигурна, че хладилникът, в който постоянно съжителстваха само яйца, масло, домашно сладко, понякога и парченце кашкавал или салам Камчия, или шпек - та въпроснит хладилник най-вероятно не беше виждал никога бекон - както и аз самата.)... Нямах, поради тези причини, допирни точки с месото опаковано и надписано в магазина, за да разбера че има нещо гнило в представата ми за Бекона...
Един ден бях в магазина с мой приятел и прочитайки въпросния етикет си спомних за обърканата си представа и му казах за заблудата си. -Повярвайте ми - ВСИЧКИ В МАГАЗИНА РАЗБРАХА ЗА ТАЗИ МОЯ ЗАБЛУДА, приятеля ми така се смя, (и аз с него) че в един момент се чудех откъде си поема въздух 😁
Друга моя заблуда от детството беше, че Витаминце е една дума xaxa2
Както и че имам вуйчо, който се казва Тиганчо 😁
Поради простата причина, че когато нашите казваха, че отиваме на гости у вуйчо казваха: "Отиваме у вуйчо ти Ганчо (вуйчо Тиганчо)."
Мой приятел пък е мислел, че учителката в детската градина се казва "Моля Другарката" и така я е наричал винаги - без значение дали се обръща директно към нея или говори в трето лице за нея, когато тя не присъства.
Същият този приятел на едно Новогодишно, детскоградинно рецитиране си е казал стихчето за Ленин, като навсякъде, където се споменава името му, е казвал ЛеЛин - защото си мислел, че се казва така.
😁
Ако се сетите за някоя ваша подобна" изцепка",... споделете laughing
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (4 септември 2008 13:51)

Много смешно и много забавно!
Аз пък доста дълго (да не кажа, че и сега така ми звучи) си мислех, че ядем някаво си месо със Дърма. И по скоро си мислех, че това дето е сложено вътре е Дърма. И направо си казвах, че не обичам Дърма. Аз и сега не знам как се пише - Създърма или май Саздърма?
Една приятелка пък цял живот си е мислела, че изразът не е "цифром и словом", а "цифромисловно". Така го и употребявала!




--------------------
 
 
№2 от: Zara (4 септември 2008 14:30)
Как се смях само на този вуйчо Тиганчо!!! Големи шедьоври наистина 😄
Като бях много малка, си мислех че се казва "изтезание" и "изтезателна кола". Струваше ми се логично, при положение че толкова силно бръмчат.
Вече в горните групи на детската градина и дори в 1-2 клас пеехме една песен за Георги Димитров:
"...твоят път е път завиден,
път неравен и суров",
а аз си мислех, че е:
"...твоят път е път за Видин,
път неравен и суров"
/имахме рода там, та затова го знаех/,
даже поправях другите деца да не казват "завидЕн", а "за ВидИн".

 
 
№3 от: Надя (4 септември 2008 14:47)
Като дете не помня, нооо потом, като порастнах и се подвизавах известно време като учителка по английски, много от децата си мислеха, че се казвам г-ца Мисдонева, и чукайки на вратата на учителската стая питаха: "Мои ли да излези гуспойца Мисдонева?" Аз учителствах в едно селце близо до моя роден град, където българския не беше доста добър, пък да не говорим за английския. 😄

 
 
№4 от: admin (4 септември 2008 15:38)

Една от моите "криводумки" като дете беше "юнас". Става въпрос за "По света и у нас", ала дооооста дълго време не можах да разбера какво е това "юнас". Тъй се беше загнездило в съзнанието ми, че по някое време (вече 4-5 клас, представете си!) си мислех, че идва от руското "юность", само гдето хич не се връзваше със света. Е, накрая веднъж го прочетох.




--------------------
 
 
№5 от: Теменужка (4 септември 2008 17:05)

От моя детски речник мога да добавя името ВАРЕЛИ, така мислех, че се казва един съученик на брат ми. И съвсем насериозно си мислех , че е кръстен на варелите с нафта, които нашите пълнеха за зимата (помните нафтовите печки, нали). Не разбирах защо ми се смееха и ме караха да им повтарям името му отново и отново.
И още една дума - ШУШЕ и скоропоговорката 66 шишета се сушат на 66 шосета, която и днес казвам бавно и внимателно.
А от речника на моето дете ще включа ПРАХ- МУСАКА-ЧКА - тази дума се произнасяше по този начин, при това със силен глас и съзнанието, че може да я казва, а ние порасналите деца прихваме от смях... За държавите като сме си говорили, изведнъж се оказа, че има държава ИТАЛИЯНЦИЯ - логично след България, Германия, Франция, нали?
И една дума, която е част от семейните ни закачки. На Нова година у нас се пие ШАМПОАНСКО!
Така че - нищо ново под слънцето и "не съм се изгубила безследно" , щом "моят собствен наследник" ни повтаря, нали!


 
 
№6 от: pepino (4 септември 2008 23:53)

А какво ще кажете за романа "Подигото"? 😄 Преди да го прочета си преставях корицата с един шипченски опълченец, който е повдигнал (тогава подигнал) камък над главата си и аха да го хвърли надолу по урвата - досущ като картината. И под тая героична илюстрация си представях заглавието - Подигото... защото е "подигнал" камъка, нали така


 
 
№7 от: freja (5 септември 2008 03:08)
😁 😁 😁 😁 😁 😁 😁 😁 Ох, чичо Тиганчо стана хит вкъщи тази вечер!!!😁 😁 😁 Като го разказах на мъжа ми и дъщеря ми, просто не можаха да си поемат въздух от смях, а после през две минути - вече уж успокоени и сериозни на повърхността, но под нея с чичо Тиганчо в мислите - изведнъж пак прихваха и се превиваха на две😁 .

А аз тръпна в нетърпеливо очакване на образа на загадъчното животно бе-кон. Лично моето мнение е, че това животно някога ще да е било конxaxa2 . Еволюция, какво да правиш...

Иначе, на първо четене от собствения ми детски правописно-тълковен речник, ми изникна една "режисьорна дублажа". Нали в озвучените на български филми казват (произнасят) режисьора, оператора и прочее, та измежду тях се мъдреше и една режисьорна дублажа. Не разбирах какво е тя, но не ме и интересуваше повече от самия филм. Все пак, веднъж стигнах до прозрението, че и на филмите със субтитри пишат (не произнасят) имената на създателите им, затова просто ще трябва да следя на някой филм с букви какво пише. То, естествено, филмите с букви нямат дублаж и така и не успях да попадна на някой, на който да я прочета черно на бяло тази странна длъжност. За мой срам чак в гимназията покрай френския открих, че изразът всъщност бил "режисьор на дублажа"...
За още по-голям срам - но вече не мой 😁 - преди две-три години разказах за тази си заблуда на една приятелка. Как много години наред съм си мислела, че въпросната длъжност при обработката на филми е "режисьорна дублажа", т.е. прилагателно и съществително в ж.р., ед.ч.. А приятелката ми ме погледна и се опули: "Ами че то как е, не е ли така?!"🙄 xaxa2 xaxa2

 
 
№8 от: Жени (5 септември 2008 04:26)

EEEEEEEE, как ме изненада тази режисьорна.
При мен всъщност беше режисьорна до плажа. 🤣  Толкова много се чудех къде е този плаж и какво точно се случва в режисьорната.
Чак в гимназията може би схванах, че всъщност е режисьор на дублажа. 😉


 
 
№9 от: Бяло (5 септември 2008 10:37)
  За мои лични не се сещам, но помня как брат ми казваше, че се е возил на четройката или на оседемдесе' и три. Сещам се, че се изненадах много, когато учителката по български език ми поправи в едно съчинение думата "фюм" на "филм".

 
 
№10 от: eli (5 септември 2008 11:15)
Не помня дали отговаряше за дублажа, но мен доста ме озадачаваше Трендафил Канелска, откъм значение и полова принадлежност 
А с чопорогащите и прочие вариации на думата сигурно всички сте се сблъсквали.
Оседемдесе колко ли ще е като число?

 
 
№11 от: zaharisa (5 септември 2008 13:48)

Благодаря ви на всички мнооооого се смях! За мен вуйчо Тиганчо е №1, следван от Дърмата и Подигото ))))))))))))
Аз като много малка имах големи размишления на коя улица всъщност живея - Не офи Трилски  или На Офит Рилски. За щастие скоро след като започнах да сричам ме заведоха в Художествената Галерия и ми показаха специално портрета на Неофит Рилски, където собственоочно успях да прочета името и да повярвам, че това е човек. Така постъпих и аз с детето си, дори имаме над бюрото малко копие на тази наистина прекрасна картина.
А помните ли едни пластмасови комплекти червена сабя със щит и островърх шлем? Брат ми мечтаеше за такъв и в писмото до Дядо Мраз в детската градина беше казал че иска пласова мас сабя за на севър (т.е. Несебър)


 
 
№12 от: gguenkov (5 септември 2008 14:05)
хехехе Милата Трендафилка.... Тя всъщност е наистина мила жена с интересната фамилия Немска...апропо, брат й се именува Карамфил... И невероятен професионалист!!! :)

 
 
№13 от: freja (5 септември 2008 16:31)
Хехе, eli, добре, че ме подсети . За мен тя беше Трендафил Канемска - с правилно възпроизведени (уловени) звуци, но неправилно поставен интервал. Затова пък никога не съм се съмнявала, че е жена - нали в крайна сметка общото звучене завършваше на -а. Мислех си, че нещо не е наред в името й, но го отдавах на собствената си непрозорливост - че най-вероятно нещо в първото й име не чувах както трябва. Смятам, че вина за тази наша масова заблуда има гласът зад кадър - той така си го произнасяше, с лека пауза след "Трендафил", даже още си го спомням.

 
 
№14 от: isi (5 септември 2008 17:04)

Във връзка с интервалите , много странно, но мъжът ми пък си е мислел, че се говори за основаването на Българската държава от хана Спарух. 😁  А между другото той сега много си пада по историята и специално българската, но ето от къде е тръгнал интересът му - от хана Спарух!




--------------------
 
 
№15 от: dani (5 септември 2008 22:18)
Вече половин час чета статията и коментарите и се хиля като 😁 И аз си мислех, че се казва Трендафил Канемска, но предполагах, че е мъж с объркана фамилия. И за "Подигото" си мислех същото като Пепино- че някой нещо ще повдига. Малко в страни от темата, но ще ви кажа, че моят дядо си беше наименовал магарето Маргарет Ташева. Ей така си й викаше:" Айде, Маргарет Ташева, диий!" и прочее. По това време министър -председател на Англия беше, както се досещате, Маргарет Тачър, но дядо нали си не дочува, та й беше запомнил името по този изопачен начин и явно беше решил, че името на желязната лейди звучи доста магарешки, значи става за магарицата му



--------------------
 
 
№16 от: pepino (5 септември 2008 23:28)
Ааа, това за домашните животни е широкоразпространена народна практика - ще кръсти магарето на известна личност, че като го налага хем усеща повече надмощие (налага самата Маргарет Тачър), хем не изпитва чувство за вина (все пак не налага магарето, а Маргарет Тачър, нали). Прасетата пък ги кръщават на модни политици - български, руски... като по този начин собственикът на прасето участва 4 пъти по-често на избори - зимно време, като дойде да се коли прасето. Хайде, замина си и Евгенито... Бакърджиев, ама бая месо (ударението е на "е") даде, голямо прасе излезе! Елцин, Елцин, и ти ще минеш скоро под ножа, ама нейсе! 😄

 
 
№17 от: Зико (6 септември 2008 12:13)
Аз пък все се чудех как така са го кръстили оня индианец Ташунко Сапа (те нали такива имена имат - "Бялата мечка", "Танцувващият с вълци" и тем подобни). А правилното било Ташун Косапа. xaxa2
Още мислех, че онова двукрако червено чудовище с рог на главата от "Мечето Ръкспин" се казва Елби, а то било Ел Би.
Като стана въпрос за чужди езици, помните ли "кон троа пасе, моа го апеше"? 😁

 
 
№18 от: isi (6 септември 2008 14:23)

Не може да бъде! malee2  Зико, ти сигурен ли си, че не си е Ташунко? podsmruk Ами аз и досега си го знам Винету и Ташунко (Сапа). Бях го запомнила като Ташун Косата, ама знаех, че не е вярно. Ташунко, виж, беше друга работа! Явно това побългарено "-ко" накрая отговаряше на образа му.  Играехме на Винету и Ташунко.  А те бяха главните герои от сериала "Винету", нали? Там Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд) е бил на заден план явно. Може би беше филм на ГДР?  За мен това беше 1-та среща с Винету. После чак четох книгите на Карл Май и въпреки, че в тях търсех Винету и Ташунко, открих нещо много по-впечатляващо и велико!




--------------------
 
 
№19 от: dani (6 септември 2008 22:42)
Честито на новите админиok2



--------------------
 
 
№20 от: beboran (7 септември 2008 22:45)

Продължавам с още интересности, тези са на братовчедка ми, която си мислела, че врабчетата са малките на гълъбите! И подскачат на два крака, защото са още малки и не могат да ходят като големите... И каза: "Е, вие някога да сте виждали малък гълъб???" 🤣 
От нейните бисери са също промускачка (прахосмукачка) и тумбалейка (лейката с която се донася нафтата за нафтовата печка ).
И относно филмите: Бисер на моя приятел, който си е мислел че "текстачетоха" е една дума и е длъжност , сигурно се е изпълнявала в "режисьорната до плажа" тази длъжност




--------------------
 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: