Любимата ми книжка! 💃
Благодаря! Откога искам да я прочета пак! Ако се появи липсващия лист, моля кажете, че да си го вмъкна в книжката! Засега свалям така и почвам с четене преди лягане!

Ако се появи липсващия лист, то аз ще оправя архива още тук 😏

Имам я и тази книжка. И на мен ми харесва много. И аз ще я препрочета отново
Благодаря!

Хей, ама това е моята книжка, дълго търсена и накрая все пак намерена. Благодаря ти много, ssi, аз вече си я свалих и ще я прочета с най-голямото си удоволствие. Нямам представа защо толкова много я обичах, сега ще си спомня. И мисля, че липсващите страници няма да ми развалят удоволствието.

Оооо в никакъв случай не би ми развалило удоволствието липсата на две странички и то към края. Но все пак е хубаво да си я имам цялата. Даже се чудя дали да не зарежа сканирането за няколко дни и да си прочета и аз малко. Даже ще чета в електронен вариант за да не увреждам още, вече увредения хартиен носител

Еха, благодаря! Страхотно, нищо че липсвал един лист, та това не е проблем! Важното е, че я има тук и мога да си я прочета отново!

МНООООГО МИ ХАРЕСВАШЕ...МНООООГО СЪМ Я ПРЕПРОЧИТАЛ, НО НИКОГА НЕ СЪМ Я ИМАЛ... ВЗЕМАХ Я ОТ БИБЛИОТЕКА, НАЗАЕМ ОТ СЪУЧЕНИЦИ, ОТ БРАТОВЧЕД МИ ИЛИЯН В ТРЪМБЕШ...КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ ИЗ ЛЕКСИКОНИТЕ МАСОВО БЕШЕ ПОСОЧВАНА МЕЖДУ ЛЮБИМИТЕ КНИГИ...

Аз я взех от библиотеката. Ще сканирам и ще ви ги пратя при първа възможност.

Да ви призная,
Плаката в последната глава си мислех, че е от издателите на книжката.
Мислех си, че такова училище наистина съществува, защото има улица и номер и то в Москва. Тайничко си мечтаех да можех да отида там и да се науча да рисувам вълшебни картинки.
Още си мечтая😉
и да рисувам, 😉
и за пръстена на Арабела, 😉
и да ставам невидим като "Вински любимецът на града"😉

Ауу, и на мен ми е мноооооооого любима тази книжка. Най-невероятното е, че и моята е разкрасена (корицата) като на ssi - като я видях първия път се шашнах: наистина драсканиците много си приличат! (Аз съм проявил таланта си и във вътрешно оформление)
Ще се опитам да OCR-вам, та да може да се печати по лесно. Ако не намерите липсващите страници мога да ги въведа като текст (просто нямам скенер).

Аз нарочно правя цялата страница като картинка, защото си запазва специфичния шрифт, пък и понякога не разпознава някои от думите и прави грешки..особено във старите думи. Въпреки всичко, ако някой реши да се занимава, ще му пратя картинките с по добра резолюция. Тези не стават за тая работа.

😄 Много я обичах тази книжка! Заедно с нея и "Незнайко в слънчевия град" не знам колко пъти съм вземал от библиотеката. Сега с удоволствие бих я прочел пак! Благодаря SSI

Сканирах 141 и 142 стр и ги изпратих на когото трябва :), за да се появят в статията.

Сложени са в статията 🙂

Това беше книгата с която разбрах че обичам книги!Ето накратко и случката.
Имам братовчеди, които много обичам. Единия е бати Ивчо( макар да е само 9 месеца по-голям , и до сега му казвам така, първо защото е по-умен от мен , а и защото е към 2 метра).За един от рожденните му дни(може би 7-8-9-) , мама му купува подарък(с братовчедите все си пращахме колетчета- едните живееха във Варна, другите в с. Божурлук).Та мама му купува подарък от селския магазин - някакво камионче, което не помня как изглеждаше, но и до сега ме е срам , че започнах да врънкам мама, че искам и аз такова.Тя пък каза(сигурно е било така), че то било единственото в магазина.Обиди ми се , че съм такова врънкало и егоист и каза че за Ивчо ще купи друг подарък.Не ми стана любимо това камионче...На другия ден мама се върна с "Приключенията на Моливко и Сръчко". Бях запленен от картинката на корицата. Е как обаче да кажа , че съм съгласен на бати Ивчо да пратим камиона.Милата ми мама, предвидливо беше купила 2 книжки, но чакаше да видя дали няма да и направя пак вчерашния театър. Е това е.Разбрах, че хубавата книгата е по-ценна от играчката. Веднага почнах да я чета. Все пак като си спомня тази случка основното чувство което изпитвам е срам...

Много ми стана мило като видях книжката тук! Преди месец я прочетохме с малкия ми син, който е на 7 годинки! И двамата чакахме с нетърпение четенето на следващата глава и така до самия край...