Представям на вашето внимание малко спомени от края на 80те. Морето на къмпинг Ахелой, славянската реч от поляци, чехи и руснаци, немската от източногерманци и тук-таме някой друг авантюрист. Спокойствие, безгрижие, журещо слънце, жажда, невероятно чувство да опиташ сочен грозд, резан диня или праскова. Имаше на брега дори кайсиева градина след река Ахелой , която се вливаше в морето. Ловенето на малки рибки с буркан от кисело мляко, вързан с връв за гърлото и сложено в него топче тесто смачкано от белия хляб на обед, правенето на замъци, търсенето на миди-царици или странни издължени рапанчета, хващането на раци между камъните, игрите след вечеря и прекрасния хладен бриз, който те подухва след непоносимата жега през деня, копаенето на плажа на дупки докато достогнеш морската вода, все едно дълбаеш кладенец докато избие водата, ловенето на морски рибки и правнето на басейн на плажа и пускането на рибките там и др. и др. десетки спомени.
1. Къмпинг Ахелой 1984 г. и 1987 г. Снимките са явно от началото на 80те , тъй като си личи , че снимката от 84та е ползвана и за картичката за 87ма. Но, който е от Бургас или пък е ходил там си спомня кое какво е от снимките (панорамата от 87ма). Палатките бяха главно на поляци, чехи и изт.германци - всяка година бяха там, тръгнали с колите си, някои и с каравани. Шатрите , които се виждат на 3та снимка (долу вляво) бяха почивни бази на работници на Нефтохим-Бургас. Бяха направени от ламарина и сигурно не се е дишало през деня като напече. Но пък кой друг е като тях с бунгало на първа линия.

Не искам да ви развалям настроението, но ето малко кадри от Ахелой сега. Моля да не плачат по-сантименталните, но плажа не бе пожален от природата и плажа бе изяден от бурното море и свлачища. Може пък тези свлачища да са породени и от неправомерно застрояване на хотели с много бетон на първа линия, тъй като до преди 95та цели 100 години не имало подобен проблем със свлачище на плажа, а 15 години демокрация 95та-2010та доведе до тази страшна картина, огледало на алчността и глупостта на селски тарикати с две гънки на челото (или2 пръста чело), които искаха да забогатеят за една сутрин. Но досега няма човек , който да надвие природата, за съжаление. Тя си го върна тъпкано на всички лакомници. Ето ви малко кадри за онагледяване на думите ми.

Вижда се запустелите шатри на разботниците на Нефтохим, които са се обелели. Нефтохим вече е ЛукОйл, който се интересува от печалбата си като чужд инвеститор, а работниците, работниците, кой както може да се оправя. Кой ял, ял, кой почивал, почивал, Минка се ожени...

 

2. Слънчев бряг от 1987 г. Сигурно снимките са от началото на 80те, но това няма голямо значение. Ходил съм инцидентно като дете на този плаж, един-два пъти. Няма да забравя изключително финния пясък, изключително плиткото море, където водата ти стигаше до пъпа на 50 метра навътре. Невероятно чиста вода, която се плискаше и се образуваха хиляси балончета. Приказка запечатала се в съзнанието ми завинаги. Е естествено няма да забравя и водната пързалка, както и забавленията за деца и електронните игри.

Използвах случая да ви сложа и едн акартичка на зимен курорт в България от 1962 г. Аз не мога да се сетя кой. Който има идея да сподели.

 

3. Градовете Враца и Благоевград от 1987 г. и 1988 г. Вероятно снимките са от началото на 80те. Прилагам ви ги за да добиете представа за традициите тогава към паметника на Христо Ботев. Беше създадена организация на четниците (нещо си), в което участваха примерни пионери от 8ми до 12ти клас. Може и да греша, но имаше пост всеки ден на вечния огън запален до паметника, от 5ма човека или пък двама, който пост се сменяше на определено време с ритуал.

 

Ами това е по темата. Ако имате с нещо да допълните по картичките - спомени, впечатления и прочие, моля, чувствайте се поканени.