Изненадах се, когато пуснаха филма "Където бродят дивите неща" ("Where the wild thing are"). Книгата на този филм се състои от осем изречения. Как може да се направи филм по осем изречения?! Тази малка книжка от детство на брат ми е странно запомняща се основно с илюстрациите си. Наистина изглеждаха страшни, отчасти може би защото не могат да се оприличат на никакво познато животно. Ако направим сравнение с една ламя, то тя дори представена в различните си варианти, все пак си остава ламя. А в тази книжка "нещата" са странни и страшни, и точно затова се запомнят – нали най-лесно било, да си въобразиш невъобразими ужаси (с помощта на страха, разбира се).

Оставям ви сами да прецените колко по детски страшни са илюстрациите…

В моята лична детска библиотека има доста книжки на английски. Признавам, че тази е най-странната от всички. Имах две любими за цяло ‘стадо’ мечки, на които си играехме почти всяка седмица. Скоро ще видите и тях, а сега – дивите неща:




Тази нощ Макс носеше своя костюм на вълк и направи една пакост

и друга

и майка му го нарече: "Диво нещо!", а Макс каза "Ще те изям!", и така беше изпратен в леглото без да хапне нищо.

Същата тази нощ в стаята на Макс започна да расте гора

и растеше –

и растеше, докато от тавана увиснаха растения, а стените се превърнаха в света наоколо

и океан се изсипа с лична лодка за Макс, и той отплава, и плава нощ и ден,

със седмици и почти повече от година, там където бяха дивите неща.

И когато стигна до мястото, където бяха дивите неща, те изръмжаха с техния ужасен рев, и изскърцаха с ужасните си зъби, и завъртяха техните ужасни очи, и си показаха ужасните нокти,

докато Макс не каза: "Стойте мирно!", и ги укроти с магическия номер, втренчвайки се в жълтите им очи, без нито веднъж да мигне, а те бяха уплашени и го нарекоха най-дивото нещо от всички,

и го направиха цар на всички диви неща. "А сега," – извика Макс: "Нека дивата гюрултия да започне!"




"Сега спрете!", каза Макс и изпрати дивите неща по леглата без вечеря. И Макс, царят на всички диви неща, беше самотен и искаше да бъде там, където някой го обича най-много от всички. Тогава от много далеч по света наоколо той надуши вкусни неща за ядене и се отказа да бъде цар там, където бяха дивите неща.

Но дивите неща заплакаха: "Молим те, не заминавай! – ще те изядем – толкова те обичаме!". А Макс каза: "Не!". Дивите неща изръмжаха с техния ужасен рев и скръцнаха с ужасните си зъби, и завъртяха техните ужасни очи, и показаха ужасните си нокти, но Макс се качи на личната си лодка и помаха за довиждане.

И пътува по обратния път повече от година, със седмици, и цял ден

а през нощта в своята собствена стая, където намери вечерята му да го чака,

а тя все още беше топла.