|
Както отдавна обещавам ето дългоочакваната "Горската аптека" на Лила Захариева. Книжка любима не само за четене, но за ядене (както личи на някои от страниците), за рисуване, прерисуване, упражнения по писане (вж. т.нар. корица)... Книжка на мечтите за уютна топла къщичка като на баба Костенурка и мирис на горски ягоди... За мен може би това е най-уютната къщичка от приказките. (Ех, как бих живяла в такава къщурка!) После дойдоха къщата-градина на Муму Трол от "Цилиндъра на вълшебника" и симпатичната дупка на Билбо Бегинс от филма...
Това е останало от моята книжка. Както може би е видно на някои от снимките, накрая баба се принуди да я зашие, за да не се разпадне от употреба съвсем. Дори не знам как е изглеждал сборника отпред, тъй като някъде е изчезнала корицата. За мен и до днес това си остана "сборника с охлюва", за който сега синът ми твърди, че е гума J
 |
Лила Захариева
ГОРСКАТА АПТЕКА |
 |
През гората лъкатуши
скрита в папрати пътека
Малка къща там се гуши
с надпис ''Горската аптека'',
на прозорчето с перденца,
по полиците шишенца
и мехлеми, и буркани
с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка
е на баба Костенурка.
Който има тежки рани
и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек-
зиме, лете, в мраз и пек... |
 |
Кой пристига в ранен час?
-Костенурке, идвам аз! -
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.
-Зайо-Байо добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
-Костенурке услужлива,
моля ти се лек ми дай!
Сърчицето ми се свива
щом дочуя кучи лай.
-Имам билки, ще ти дам,
но от кучета зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.
Със черупка отмери!
|
 |
Пийна Зайо и отмина...
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка, разпъхтяна:
-Оле, Боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:
- Имам билка лековита
и медец от медна пита,
Мецо от кое да дам?
- Дай медеца да изям!
И Мецана взе буркана -
вътре нищо не остана...
През мъхнатите дървета
идва хитрата Лисана,
преструвана и превзета:
-Костенурке, имам рана
и опасни синини.
Ох! Изпатих си горкана.
Моля ти се помогни! |
 |
-Лиске, чакай малко тук
за компрес от пресен лук!
Костенурката добра
от лехите лук набра.
- Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце -
рече гладната хитруша.
Лиске с меко съм сърце
и молбата ще послушам -
каза баба Костенурка
и прибави и месце
към компреса за притурка.
Мръвчицата взе Лисана,
а пък лука тук остана.
костенурката се слиса.
Скри се лакомата Лиса... |
 |
Вече пладне преваля
над гори и над поля.
Спря пред горската аптека
катеричка бърза, лека,
със превръзка през главата
и оплака се горката:
-С желъди от черен дъб
вчера си разклатих зъб.
Дай ми лек за зъбобол!
- Аз кракът съм си набол -
вика Ежко отдалече.
- Олеле! Умирам вече!
Костенурката им рече:
- Нека има малко ред!
Кой от вас е по-напред? |
 |
Първо - лек за болни зъби -
топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън,
да извадя злия трън...
Весел Ежко тръгна пак,
понакуцвайки със крак...
Слънчо вече се закри
зад зелените гори. |
 |
Някой зашумя в тревата
и почука на вратата.
-Чук -чук-чук! Чук-чук-чук!
-Костенурке, аз съм тук -
плаче черната къртица:
- Болни имам две дечица.
Млякото не са изпили,
вече губят сили.
Скочи баба Костенурка:
- С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.
- Ти характер имаш мек
и сполай за добрината -
каза майката къртица.
Вън почука страшна птица: |
 |
- Аз съм Бухльо, стар съсед,
тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.
- Бухльо, болестта е ясна.
Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.
- Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара,
чай от лайкучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш!
- Благодарен съм ти аз -
каза Бухльо с хрипав глас. |
 |
Кой към къщичката тича?
Идва малката сърничка
и прозореца наднича:
- Костенурке, помогни!
Мен ловец ме нарани.
Кръв от раната тече,
тук на предното краче.
Без дори да си почива,
Костенурката промива
раничката замърсена
и въздъхна изморена.
А сърничката отмина... |
 |
- Я да легна да почина -
костенурката си рече
и набързо се съблече.
Но през късен нощен час
някой силно пак почука :
- Сивия Вълчан съм аз!
За лекарство идвам тука.
И пред малката къщурка,
седна Вълчо на тревата,
а горката костенурка
скочи бързо от кревата,
топла билка му подава: |
 |
- Пий от синята тинтява!
- Болката ми не минава.
- Пий тогава дива мента!
Злия Вълчо се превива,
охка, вика и се мръщи:
- Я излез навън от къщи!
Тебе искам да изям,
ще се излекувам сам.
Костенурката заплака:
-Олеле! Какво дочаках?
Костенуркиния плач
чу заспалия кълвач
и при Бухльо отлетя: |
 |
- Страшно зло ни сполетя!
Сивия Вълчан дойде
тук в нашата гора
и сега ще изяде
костенурката добра.
Бухльо гневен, разпъхтян,
стресна стария Вълчан:
- Хей, злодей! Що дириш там?
- Костенурката ще ям!
Имам болка във стомаха
и със нищо не се маха. |
 |
- Вълчо, чака те отплата,
Tи забравяш добрината.
И от тази разправия
стана страшна олелия.
Закрещяха разни птички
и дотичаха сърнички,
зайци, ежковци, лисици,
две разплакани къртици... |
 |
Меца близо там се случи
Новината щом научи,
пред Вълчана тя застана
и му рече със закана:
- Вълчо стари, имай срама.
Грешката ти е голяма.
Кой през миналата зима
излекува твойте рани? |
 |
Ние всички сме дружина -
костенурката ще браним!
Който може ,както свари
по гърба ще те нашари
с нокти, с камъни, с тояга...
Злият Вълчо с вой избяга... |
 |
А добрата Костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети,
и на здрави и на болни-
нека всички са доволни!
|
|
