Стелвио Чиприани е композитор, автор на музиката към внушителен брой филмови заглавия. Измежду тях са и италианските полицейски трилъри (да, трилъри се водят) "La polizia sta a guardare" ("Полицията наблюдава", 1973), "La polizia chiede aiuto" ("Полицията търси помощ", 1974) и "La polizia ha le mani legate" ("Полицията е с вързани ръце", 1975). Именно част от саундтрака към първия филм от поредицата – "La polizia sta a guardare" – беше станал неразделна част от съботните ни вечери. Или по-скоро нощи, защото "Студио Х" започваше към полунощ.

Според историята на БНТ, рубриката за криминални филми е стартирала през 1980 година. Което значи, че съм започнала да я следя едва ли не от самото й създаване. Не знам как съм узнала за съществуването й – сигурно съм забелязала, че татко стои до късно в събота; или пък нещо са си разказвали с майка и така съм подразбрала, че по него време дават интересни филми. Може би са ги давали точно по него време, защото са се надявали, че децата са си вече по леглата, но аз още в първи-втори клас мрънках да ме оставят да гледам "Студио Х". Мрънках и то как, почти тропах с крак! Разправиите бяха най-вече с майка, която беше категорично против – не, че нещо ще се стресна от стрелбите и убийствата, ами просто защото... по него време децата трябва да са по леглата... Татко обаче беше по-либерален; какво "по-" – направо съвсем либерален си беше. Нали бях неговото мъжко момиче – позволяваше ми да гледам криминалетата заедно с него. То пък водеше до вътрешен конфликт в родителското тяло, обаче засягаше ли ме мен това, щом ще гледам филма!... До четвърти клас – с много постоянство и още по-много инат – си бях извоювала правото на съботното телевизионно страшно кино. Вече даже не се стигаше до спор. Щом ще дават "Студио Х" – ще си легна след него, няма смисъл да ме увещавате в обратното. Демек, бях станала голяма. Със или без татко в хола (защото той много често заспиваше още в 10 ч. вечерта и не ставаше, колкото и да го будех), аз се настанявах във фотьойла пред телевизора и нетърпеливо чаках да чуя музикалния сигнал на любимата ми рубрика...

10-stelvio-cipriani-la-polizia-sta-a.mp3 [5.26 Mb] (сваляния: 2344)

Чудно е, но конкретни заглавия на филми почти не помня, въпреки че филм почти не съм пропускала. На прима виста се сещам за:

"Черното лале" с Ален Делон – те, тогава луднах по него, де!

"Десет малки негърчета" по Агата Кристи. Запомних цялото стихотворение и си го записах в тефтерчето, и го рецитирах за щяло и нещяло, за ужас на околните.

"Танцуващите човечета" по Артър Конан Дойл. Е, това си беше истинско приключение. Посред нощ, аз – вглъбена във филма, седнала на земята до холовата масичка, си измислям собствен шифър с танцуващи човечета... Изведнъж масичката тръгна... Че беше на колелца – на колелца беше, но защо ù беше да тръгва... Помислих си, че аз съм я бутнала. Продължих да си драскам, а тя пак – хооооп – плъзна се. Замръзнах направо. Реших, че филмът е оживял или не знам какво, някой убиец ме дебне зад гърба... Тогава забелязах, че абажурът се люлее и ми стана ясно, че имаше земетресение. Успокоих се, чак се почувствах герой и отидох в спалнята да кажа на нашите новината. Те даже не станаха, въпреки загрижената ми постъпка и редицата слаби и силни трусове в него период (1986).

Имаше и други филми с Ален Делон, по Агата Кристи и с Шерлок Холмс, както и много, много филми, нямащи нищо общо с тях, но това са ми най-силните спомени. О, и още един – италиански. Едни мафиози бяха отвлекли едно момиченце (около 10-тина годишно), бяха го заключили в една барака на едно безлюдно възвишение и чакаха нещо, за да го върнат (откуп?). Нещото май го получиха, но момиченцето не върнаха. Полицията започна да го търси и когато минаваха край хълма (каменист хълм си беше), единият полицай забеляза някакъв отблясък на върха. После отблясъкът се търкулна надолу по склона и се оказа огледало. Качиха се до горе, намериха бараката, а в нея и момиченцето, но бяха закъсняли. После се оказа, че тя преди да умре, с надеждата да я забележат отнякъде, е измислила някакъв сигнал с това огледало, но не помня какъв точно. Сега си мисля, дали това не е бил именно филмът "La polizia chiede aiuto" (най-подходящото от трите заглавия според мен). Защото и него, и останалите от поредицата, също са ги давали по "Студио Х". Е, няма как – все пак от тях са взели музиката!

(Всички преводи на заглавията на италианските филми - мои, което значи, че може да са били излъчени по телевизията под съвсем други имена.)

~~~

Рапорт:

Музиката от "Студио Х" беше обявена за издирване от бдителния гражданин rip2304.

Разследването беше проведено от комисар freja. 

Операцията премина успешно. В резултат – тук е първото и единствено засега място в интернет-пространството, на което горедобавеният саундтрак и неговият автор се свързват със "Студио Х"  .

Е, 'ми как – пионери ли сме ний или не сме!