"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бъди здрава, весела и честита с мили и добри приятели! Нека всеки нов ден да те радва с обичта на хората, които обичаш!
Специално по случай твоя рожден ден днес записах (в домашни условия – няма как) песента „Облака" – „Облаци" с преводния текст на Влади Кромбърг. С него искам също така да зарадвам Влади и да му благодаря за чудния текст и да изпълня желанието на Бойста да чуе как го изпълнявам.
Мили приятели, гласът ми е леко пресипнал заради неизлекуваното гърло, но тъй като много исках да изненадам Доли, затова не дочаках то да се оправи.
(Влади, само че не ми се получаваше да изпея „с гордост" и го замених с „отвисоко". Ако имаме възможност да запишем нашите песни в професионално студио, тогава ще обмислим какъв точно да бъде текстът.)
Със записа също така искам да зарадвам Влади (дано наистина да се зарадва, че гласът ми не е в особено добра форма) и да му благодаря за чудния текст, а също така да изпълня желанието на Бойста да чуе как го изпълнявам. (Бойста, моля те, да не очакваш нещо кой знае какво този път! Изпълнението ми силно се различава от това на Клара Румянова.)
Мили приятели, гласът ми е леко пресипнал заради неизлекуваното гърло, но тъй като много исках да изненадам Доли, затова не дочаках то да се оправи.
(Влади, само че не ми се получаваше да изпея „с гордост" и го замених с „отвисоко". Ако имаме възможност да запишем нашите песни в професионално студио, тогава ще обмислим какъв точно да бъде текстът.)
Здравейте, мили деца! Не съм се вясвала тук отдавна, но това не означава, че не мисля често за вас. Как сте, що сте? Забавлявате ли се достатъчно? Да не съм чула отговор "не"! :) Пиша ви, за да ви припомня един разкошен превод на Влади Кромбърг на "Песента на Червената шапчица" - "Песня Красной шапочки", върху който нанесох незначителни промени и изпях още отдавна, но тази вечер публикувах като клип. Ще се радвам, ако резултатът поне мъничко ви хареса. :em_126: Приятно слушане! 🎶
Като че ли най-вълнуващото преоткриване днес на невероятните руски песенки, които си спомняме от филмите за деца, е не само като си ги слушаме, но и като си пофанатазираме как биха звучали на български език. Спонтанно и от сърце се родиха няколко песенни проекта с преводи в интернет, които ме запознаха виртуално с админ Влади и ме доведоха тук, в "Нашето детство».
Удоволствието да се потопиш в думите и мелодиите на руските песни не може да се сравни с нищо друго... :em_67:
Влади едва ли знае, че преди няколко месеца, на основата на неговия превод си досъчиних текста на "Прекрасное далеко» и си я изпях, макар да ми беше изключително трудно да достигна високите тонове. Получи се. Ето какво…
Неотдавнашен разговор с един човек ми припомни тази обичана още от детството песен. Опитах се да преведа текста й – доколко е сполучлив опитът ми, все още не съм в състояние да преценя, но ми се струва, че не е чак толкова лош :em_2: (Ех, дано не се изложа и с превода, и с пеенето си! :em_127: )
Песента "Альоша» е била химн на град Пловдив до 1989 г. Тя е изпята от много руски певци, а от българска страна е останал в музикалната ни история записът на Георги Кордов и Маргрет Николова, също на руски...
Статията е редактирана от: queen_blunder - 22-12-2020, 14:32
Причина: Малка поправка на размерите
Това е първата песен, която се научих да пея на руски език и може би - най-често пятата от мен, защото много я обичах - обичам я и до ден-днешен.
Наскоро една приятелка, която също като мен обожава "Ой цветет калина", имаше рожден ден и аз я поздравих онлайн с един мой любителски запис на песента. Прииска ми се да го споделя и тук, с децата от НД, някои от които зная, че пеят великолепно, и предполагам, че също биха си попяли с удоволствие, а може би биха си направили и те аудио записи с инструментала, който ще кача.
Онзи ден бяхме на село, в къщата с неугасналия въглен, както си я наричам след онази невероятна история…
В нея вече почти не останаха стари предмети и уреди. Поизхвърлихме ги, тъй като или не работят, или са морално остарели. Още ми е мъчно за Вьефа, който до последно (допреди две години) хващаше станциите с характерното си виене. За повечето хора то може да е гадничък, страничен шум, но на мен ми беше любимия начин за слушане на радио, тъй като точно този пращяш, съскащ звук страшно бързо ме отнасяше в детството и ме караше да се чувствам по особено приятен начин.
Единственият уред, който до ден-днешен изглежда чудесно за своите 65-70, а може би и повече години, е барометърът на дядото на мъжа ми - дядо Пешо. Дървената част се е съхранила, а механизмът, който се вижда през стъклото, блести като нов.
Днес е Първи юни – Ден на детето, и струва ми се, че днес е денят, в който официално празнуват децата от НД. А едно от тях – Трикси, има и рожден ден, така че празникът става двоен.
Песента "Има светлина", която всички сигурно си спомняте, някога беше емблематична за Деня на детето, а днес с нея поздравих моите първолаци. Иска ми се да поздравя и вас. Досега не е монтирана в клип и крайно време беше някой да се заеме с нея, защото тя е една чудесна песничка. В клипа ще видите снимки и на мои ученици.
Хеей, дечица, помните ли тази песен? Били сме твърде малки тогава, когато тя е била популярна, за да оценим нейните достойнства. Пък и посланията й са толкова силно обвързани с Времето и Промяната, че няма как Детството или Младостта да ги разберат.
Честно, спомнях си само мелодията й – красива и въздействаща. Една забравена песен, на която днес попаднах случайно, и тя, тривиално казано, ми разби сърцето. Един ден ще я преведа, за да си я пеем и на български, ако, разбира се, админ Влади не го направи преди това по неговия си уникално прекрасен начин.
Най-качественият запис, който намерих в интернет, принадлежи на Асадулин.
Скъпи пораснали деца, по повод на моето появяване тук, сред вас, Паша каза следното: "Ура!!! Имаме си другарка! Хайде да и спретнем някой номер".
По този повод ви каня да споделим кой какви номерца е правил на учителите си. Лично аз, на първо време се сещам за два.
1. Чупехме на две черните фиби за коса, пъхахме частите им под чиновете и всеки от нас с крак подхващаше телчетата отдолу и рязко изпускаше. Поради факта, че всички ученици се включваха в "озвучаването", в стаята се разнасяха ужасни звуци, ставаше нетърпимо шумно, но учителката не можеше да се сети откъде идва целия този шум и се побъркваше. Когато тя питаше какво става, ние "предполагахме", че вероятно правят нещо с парното :)
2. Купувахме си червен пипер, слагахме си от него в носовете и кихахме продължително.
Други номерца съм описвала в един мой стар пост, публикуван тук.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
